Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки
  • Новини

Пловдивско село с 61 жители има 7 милионери и две мечки

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sdgsdfhdfherher.png

Няма лошо, че ни наричат и Милионерово, едни от най-богатите хора в Пловдив и в Асеновград са оттук, казва новият кметски наместник Райчо Тютюнджиев

 

От два месеца селото на милионерите Мостово има нов кметски наместник. Бившият капитан от полицията Райчо Тютюнджиев е амбициозен и се е заел сериозно с реализирането на два големи проекта. Единият брадясва от 40 години и е за пътя между селото и близката Кръстова гора. Другият е слагането на нови метални стъпала към легендарния Караджов камък, за да не се претрепят туристите.

Никой в Мостово не роптае, като чуе, че другото име, с което е известно селото му, е Милионерово. „Та какво лошо има! Най-богатите хора в Пловдив и Асеновград са от Мостово. Имаме 6-7 милионери, имаме си и две мечки! Закъде село без мечки и милионери”, чуди се наместникът Райчо Тютюнджиев.

 

Статистиката показва, че оттук наистина са се пръкнали 7 много богати граждани, макар че постоянните жители в селото са 61 души, и то барабар с махалите Врата, Сини връх, Ряката, Чотрово и Курджиева махала.

По пладне настоящите жители на селото – бивши шофьори в града или гледачи на тютюн, се събират на барбекю в градинката на мегдана. Вадят бира и пещерска мастика. Оформя се нещо като спонтанно Велико народно събрание. И докато дъвчат кебапчета и сланина „арангле”, нищят и новините в селото.

„Най-големите бизнесмени в България са от Мостово! Първо това е фирма „Хъс” с двамата братя Александър и Иван Асенови”, разказва 77-годишният Запрян Желев. Старецът е истински родопчанин и допреди няколко години си е вадил хляба с гледане на тютюн. „Вече умалях и не гледам”, казва той.

Пловдивската фирма за търговия с метали „Хъс” ООД е с годишен оборот от около 350 милиона лева. В единия край на селото е родовата къща на двамата братя. В нея допреди няколко години са живеели родителите им. „В къщата няма нищо луксозно и тя по нищо не се отличава от съседските. Наскоро за няколко дни се върна майката на братята и поздрави всички, които още са в Мостово”, разказва кметският наместник.

Всяка година в началото на есента собствениците на „Хъс” ООД раздават на всеки постоянно живеещ по един чувал брашно, олио, захар и какви ли не продукти.

Другите богати хора от Мостова са Александър Чотров от Чотровата махала, Асен Кикьов от „Транс Кикьов” ООД, собственикът на „Симид” Димитър Караджов и асеновградските братя  Христо и Райчо от гиганта за станимашки закуски „Боби Рач”.

„Всичките ни богати хора са много скромни и никога не парадират с парите си”, подчертава 67-годишният бивш шофьор Иван. Асен Кикьов доби известност със скандалите около строежа на обекта „Къща за гости” в охраняемата зона на Белинташ. Той и съседът му Димитър Суров се съдиха с години, а РДНСК-Пловдив констатира през май 2013-а, че строежът е незаконен. Мостовци разказват, че Кикьов е продал комплекса „Къща за гости”.

В началото на живописното село на втория завой е вилата на управителя на болница „Пълмед” д-р Димитър Димитров. Това е къщата за гости „Кръстова гора”. Възстановеният каменен родопски дом гледа точно към неповторимите скали на Белинташ.

„Навремето във всяка къща имаше по 4-5 деца. Бяхме 100 къщи, а цялото село ​- към 800 души. Тук идваха на училище и живееха в общежитие 300 деца от махалите наоколо. За тях имаше въжен мост през реката – кипеше живот”, спомня си Иван. Сега жителите се броят на пръсти, но пък селото избухва в почивните дни, когато тук дойдат стотиците виладжии. „Последния уикенд имахме празник и само на бившето игрище паркираха над 100 коли и джипове. Пълно бе с народ”, пресмята кметският наместник Тютюнджиев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Стана ясно къде ще работи Жени Марчева след като напусна телевизията
Next: Щерката на Андрей Слабаков и Ернестина Шинова – Йоанна, предизвика истински фурор – същинско копие на Анджелина Джоли

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.