Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин от Арапя: Апокалипсис, не може да се опише!
  • Новини

Пловдивчанин от Арапя: Апокалипсис, не може да се опише!

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
wqrqwrfsdgdgdf.png

Пловдивчанин, който в момента се намира в къмпинг „Арапя“, се свърза с редакцията на Plovdiv24.bg, за да ни информира какво е положението там. „Апокалипсис“ – това е най-правилната дума, с която може да се опише ситуацията в района, обясни човекът.

Той ни изпрати видео и снимки, от които се вижда каква стихия е преминала през Южното Черноморие. „Не може да се опише по никакъв начин“, добавя нашият читател.

Днес е Ден на траур в община Царево заради бедствието. По официални данни двама души са загинали, а трима се издирват. В Бургас ще има молебен за здраве и спасение. Властите отмениха празничния концерт по случай Деня на Съединението на България.

Община Приморско също отмени проявите, които бяха планирани за 6 септември заради бедственото положение в Царево. От РЗИ – Бургас обявиха, че се преустановява къпането в морето за следващите 48 часа заради замърсявания, а питейната вода от водопроводната мрежа не трябва да се използва за пиене и готвене, а само за битови цели.

Стотици хора бяха евакуирани. Природната стихия обхвана голям периметър по Черноморието. Засегнати са Лозенец, „Арапя“, Варвара, Царево, „Нестинарка“, Синеморец. Евакуация имаше и в село Кости.

Именно там паднаха рекордните 329 литра дъжд на квадратен метър, което се доближава до абсолютния рекорд, който някога е отчитан у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Манчев безмилостен към политиците, ще има голяма изненада
Next: Това е домът, в който Васил Божков ще стои! Отправи специален поздрав

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.