Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин разби мита за плажа в Гърция с отлични впечатления от цени и обслужване у нас
  • Новини

Пловдивчанин разби мита за плажа в Гърция с отлични впечатления от цени и обслужване у нас

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
rsdiasiirasoraskrsrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родното Черноморие е за предпочитане пред гръцкото море – в това е убеден пловдивчанинът Венцислав Костов, пише „Марица“.


Вместо да последва примера на много нашенци и да потегли към Маказа, пловдивчанинът е избрал да отпраши към Приморско. Ето коментара на Венци за предимствата на българското море, подкрепен със снимки от приятната почивка:

 

„Както всяка година, така и тази избрах родното Черноморие. Нали съм си скучен, наивен и задръстен, та избрах отново традиционното – Приморско.

Пътуването ми отне три часа спокойно шофиране, дори при спазване на ограничението по „третокласния път“ от Чирпан до Стара Загора.

 

В самия курорт веднага правят впечатление пустите улици. Е, аз се зарадвах – пълна почивка и много места за паркиране. Така стигнах до хотела – три звезди с басейн на покрива. Нощувката се оказа 9 евро на вечер, а за моя изненада имаше и включена закуска.

Момичетата на рецепция ме заблудиха, че всъщност са собственици на хотела, но после, след като разговаряхме, се оказа, че работят от дълги години тук.

Грижеха са за хотела и туристите като за нещо свое. Казаха ми, че работят с български туристи само в началото и края на сезона.

През другото време хотелът се посещава от чехи, които тази година са го резервирали от първи юли. Реших да проверя тези „будали“ чехите какво мислят за хотела. Коментарите бяха – „отлично обслужване“, „хотелът е за пет звезди“.

Всички бяха от този род. Направо не вярвам как тези европейци си причиняват да почиват в най-кошмарното обслужване, на фекалното море и плаж с алчни концесионери.

 

Мога да продължа с иронията, но може да ме нападнат чакащите на опашката за Гърция. Затова ще споделя и за плажа. Почти празен, чист, кристална вода.

Чадър и шезлонг по 2,50 лева на Северния плаж. Всъщност за 5 дни никой не дойде да таксува за ползването им, но това бяха цените, изписани на табелите. Барът на плажа – фрапе от 3 лева, бира – 3 лева, голяма минерална вода – 2 лева.

Е, не е като на гръцкото море кафе за 3 евро и да получиш чаша чешмяна вода, но може и да ги стигнем. Не е и тесният каменист плаж в курортите от Северна Гърция, но тук ставам пристрастен и ще загубя обективност.

 

Едва 30% от заведенията из курорта бяха отворени, но всички келнери в тях те караха да се чувстваш специален. Въпроси от типа дали всичко е наред, имаш ли нужда от нещо, те размекват. Наясно съм, че това не е типично за нас българите, но е радващо, че се забелязва, макар и провокирано от слабия сезон и кризата.

 

Като извод ще завърша, че колкото и да е модерно, не бих избрал гръцкото пред българското море. Но вие събирайте доматите, чубрицата и наденицата и бързо там – чакат ви.

П. С. За тези, които ще използват епитети срещу мен – почивал съм в западните Балкани на Адриатическо море, в южните ни съседки, на по-екзотични места извън Европа и мога да кажа, че обслужването ни е в пъти по-добре от въпросните страни.

Направете и вие сравнението, преди да оплюете родното море, както всичко родно напоследък.“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма археологическа находка в България ще преобърне световната история
Next: Вижте тази къща в Бояна, която изуми света: Отвън е като от бъдещето, а от вътре ще останете изненадани

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.