Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА
  • Новини

Пловдивчанин си купи пуканки и вода в кино, но му приседна като видя КАСОВАТА БЕЛЕЖКА

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
sdfvfdgdfhgfjghjhg.png

Пловдивчанин реши да покаже касова бележка с цената на пуканките и вода, която я закупил в кино, което се намира в един от моловете в Пловдив. Във фейсбук групата „Забелязано в Пловдив“ е публикувана снимка на покупката, пише Plovdiv24.bg.

В коментарите си пловдивчани са повече от ядосани, защото удоволствието да гледаш един филм излиза повече от солено.

 

Ето защо някои споделят, че прибягват до следния трик:

„Повечето неща си ги вкарвам отвън“.

„Билетът е обаче 10 лв , онзи ден бях на Наполеон“.

„Онзи ден и уикенд са различни ценови дни“.

„После се чудят защо залите са празни и хората гледат от „Замунда“.

„Не защитавам киносалона, но щом не ви задоволяват цените, има и други киносалони в Пловдив, в които цените са по-ниски и прожектират същите филми. Все пак това е в МОЛ“.

„Аз от преди четири години не виждам разлика в цената нито на пуканките, нито на водата. Който му е скъпо, да гледа филма, без да яде. На никой не му светна, че плащат за почистване на залите“.

„В България не разбират, че един бизнес, за да е успешен, трябва да се разчита на голям поток с нормална печалба, а не вадене на души и после, защо фалират… Не може да продаваш минерална вода и пуканки с 600 % надценка и да ти върви бизнеса..“

„Безумно! Никой не трябва да стъпва в киното и ще видите как ще оправят цените.“

„Не е скъпо, парите са малко …“

„Че парите са малко това е факт, но цените са изкуствено завишени. Къде в другите страни в кината водата е 3.50 евро или пуканките са 10 евро? Тук не обръщам парите, а ги гледам като единица за сума.“

„Цените са високи естествено, но кой Ви задължава да се „възползвате“ от тях? Малка мин. вода може да си носите в джоб или дамска чанта. Другото е глезотия..“

„Аман от тарикати. Какво като е мол. Пуканки със себестойност 1 лев ги продават за 9 лева. Ама какво да правят хората ,детето като каже искам пуканки и купуват.“

„Вие за да ядете ли сте отишли или да гледате кино?!“

„А вие защо не си вземете от магазина пуканки и вода и така да отидете на кино? Всяко едно нещо може да си го направиш скъпо и може и да е евтино. Както си го направиш. И също така преди да си поръчаш нещо се пита за цена и ако ти е скъпо, не го взимаш“.

„Ходете на театър. Пак е 50 лв за двама, но си заслужава поне“.

„Това ядене в киното не мога да го разбера. Това не е закусвалня. А да не говорим после каква свинщина става.“

„Някой зорлен ли ви отведе там. Вие сами сте си ги причинили,така че не плачете.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПОЧИНА КРАСИВОТО ЛИЦЕ НА СОЦИАЛИЗМА В КАЗАНЛЪК
Next: Гатьо се завърна, влезе в ново риалити заедно с известна дама

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.