Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивчанка направи на нищо две служителки от паспортната служба за държанието им
  • Новини

Пловдивчанка направи на нищо две служителки от паспортната служба за държанието им

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
passpasorast.png

На мейла на Plovdiv24.bg получихме жалба от Красимира Валентинова Йовчева, изпратена и до гл.инсп. Георги Машонов, началник РУ 02 Пловдив. Публикуваме я без редакторска намеса:
Г-н Машонов,

Бих искала да подам оплакване относно поведението на подопечните Ви две служителки (не се представиха, а нямаше и баджове с имената им, затова ще се наложи да съм по-описателна), които работят в паспортна служба – приемат документи, правят снимки за паспорти и от тях се взимат готовите паспорти.
Наложи се на мен и мъжа ми да ползваме техните услуги на 29.06.2022 г. около 10,00 часа сутринта. Отидохме да подадем документи за подновяване на паспортите си и получихме вх. номера 623/4525 и 623/4526.

Поведението на двете жени беше меко казано безочливо. Разговарят с клиентите, карайки се с тях. С всеки един! Не пропускат! Имат очакване отсрещната страна да е наясно с всички процедури и административни детайли на тяхната работа, без да поясняват абсолютно нищо, не отговарят на зададени въпроси, “въртят очи“, демонстрирайки абсолютното си нежелание да работят това, за което са наети.

Говорят на “ти“, използват ехидни и непочтителни думи, имат усещането, че са несменяеми и всички хора, чакащи на опашка за документи, са длъжни да се погрижат за техния работен комфорт. Търсят пререкание с всеки и не пропускат човек, с когото да се скарат, или поне да го накарат да съжали, че се налага да работи с Вашата институция.

Не изпускай тези оферти:

Конкретно в нашия случай жената, която прави снимките, се скара на моя мъж за мястото, на което си е оставил попълнените документи (като казвам “скара се“, разбирайте, че наистина повиши тон и крещеше срещу него). След това каза, че няма да го снима и пусна жената, която чакаше след нас да се снима преди него “за наказание“, че много сме бързали – “Всички бързат, ти ще изчакаш сега, аааамаха“, бяха думите и.
Другата жена, чието място е по-близо до вратата, се скара с колежката си (пред нас, по някакви техни си въпроси) и след това пренесе гнева си в разговора с нас.

За общото време от 20 минути престой при тези две жени ни беше крещяно през цялото време, не получихме адекватно обслужване, нито отговори на въпросите си. Вместо добър ден, ни навикаха, че питаме за бланка, която да попълним и като цяло разбрахме, че тези жени имат спешна нужда от обучение по сериозно много направления.

Днес, 26.07.2022, около 10,00 часа отидох отново, за да получа новите паспорти. Заедно с мен вътре беше и едно четиричленно семейство – родители с бебе момиче и момче на около 5 г. Искаха да подадат документи за издаване на паспорти за двете деца и жената.

Преминаха през същия фарс, който Ви описах по-горе, а едната Ви служителка (жената, чието място е по-близо до вратата), не се смути дори от плача на бебето, за да се скара с родителите, че нещо не са написали на правилното място. Говорих с хората на излизане, те ще се отзоват с подробно описание на разговора с жената и причината за скандала, ако ги потърсите.
Двете жени, Ваши подопечни, получиха устни забележки от мен два пъти, когато подавахме нашите документи на 29.06.2022 г., но след днешното фиаско си дадох сметка, че ще трябва да им се обърне по-сериозно внимание.

Може би не искат да работят това, може би не искат да са там, може да имат лични проблеми, или психически разстройства, каквото и да е, това не би следвало да е проблем на клиентите и всички, които са излезли от работа, за да дойдат да си изкарат документи.

Относно тромавата и неясна процедура за подаване на жалби, в комбинация с неосведомеността, която се шири в отдела, ще Ви пиша друг път. Работата с Вашите подопечни е истинско мъчение и горещо се надявам, че ще погледнете по-сериозно на този въпрос. Очаквам входящ номер и последващо градивно развитие, а не просто стандартна бланка, която се изпраща в законоустановен срок за отбиване на номера.

За да Ви стимулирам малко повече, ще изпратя копие на тази жалба и до няколко медии, с надежда все пак нещо да се промени. Предложението ми е, да си направите труда да поискате обратна връзка от хората, които са ползвали услугите на Вашите служители, за да разберете, че недоволните не са един и двама, а по-скоро минават 90%…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почти на 80 съм: Чух разговор между сина ми и внука ми и най-накрая реших да живея за себе си!
Next: He oтxвъpляй тaзи мaнтpa зa пapи и cлeд нова година щe имaтe много повече

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.