Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Победата й загорча: Веселка си тръгна жестоко обидена от Фермата
  • Новини

Победата й загорча: Веселка си тръгна жестоко обидена от Фермата

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
gkasjgasjgjas.png

Макар да се окичи с титлата „победител“ в риалитито “ Фермата “ за втори път преди броени дни, многодетната майка Веселка не успя да се зарадва чистосърдечно на триумфа си, а причината бе горчива обида , която й нанесе друга участничка в предаването.

Една от съфермерките й я огорчи болезнено. Гимнастичката Валерия директно я захапа, че трябва да отслабне.

Забележката й жегна и разстрои Веселка, която не си позволява да коментира външния вид на останалите участници и има високо мнение за себе си.

 

Не изпускай тези оферти:

Бившата конярка беше болезнено слаба при влизането си в предаването, но видимо напълня в лицето, по ръцете и бедрата след почти три месеца в стопанството. „Тук ядем по три пъти на ден, най-често въглехидрати, а навън се храня много по-малко – не че спазвам някакви диети, просто не ми остава време“, обясни промяната във външния си вид многодетната майка от село Борима.

„Още на 15 години се научих да работя на банциг… На 18 се роди първото ми дете, но аз си ходех на работа, защото беше на 200 метра от вкъщи. Прибирам се, нахранвам детето и се връщам на работа. После заминахме за Ловеч, средната дъщеря се беше родила.

Мъжът ми пострада при инцидент и не можеше да работи. Наложи се аз да изхранвам семейството. Започнах в дърводелска фирма, като бях бременна във втория месец с малкия. Тогава най-близката ми приятелка, ама най-близката, дето съм дала всичко за нея, завидя, че шефът ме хвали как работя. И му казала, че съм бременна.

Шефът ме освободи и с нея се скарахме. До този момент спяхме при тази приятелка и след скандала се изнесохме. Първата вечер спахме в един вход. Това е най-гадният ден в живота ми“, разказа преди дни Веселка пред останалите фермери.

На следващия ден тя намира квартира и започва да търси нова работа. Взимат я в „Топливо“, където работят само мъже. Тя е единствената жена и се труди до края на бременността.

„Била съм на ръба и много отчаяна. Какви ли не мисли са ми минавали през главата, но винаги има решение. Няма безизходица“ – категорична е отрудената млада жена.

Continue Reading

Previous: 11 сигнала, че Вселената ви изпраща съобщение, че парите идват в живота ви през новата година
Next: 1977 година, 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България погребало стотици българи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.