Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…
  • Новини

Победителят от Игри на волята Иван Рълев призна за Денислава: С нея вече…

Иван Димитров Пешев декември 5, 2023
dsagkdsglkdlkgkdfhgf.png

Големият шампион от тазгодишния сезон на „Игри на волята“ Иван Рълев призна какво му се е случило непосредствено след финала, както и какво се случва между него и Дени, когато напрежението от играта и светлините на прожекторите вече ги няма.

 

„Дени го беше организирала страхотно – всички се събрахме да гледаме заедно финала. Споделих тази вечер с най-близките си хора от предаването, с които три месеца бяхме заедно. И всички ми се радваха, защото се видя, че аз доста доминирах в битките, и те го уважиха“, сподели Рълев в „На кафе“ пред Гала.

Обикновено участниците в шоуто са кандидатствали много пъти, докато им се усмихне късмета да прекрачат прага на Арената, при Рълев обаче, това се случва от раз.

„Получи ми се от първия път, силно вярвах, че ще стане и стана. Бях гледал даже само четвърти сезон, после си пуснах и трети сезон, за да натрупам представа, да бъда по-подготвен“, сподели още той.

 

Нямах възможността да играя с брат ми, както много ни се искаше и на двамата, но явно така е трябвало да стане. Когато се върнах вкъщи обаче, той вече знаеше, че съм победил, и много ме разчувства с реакцията си, защото той иначе е много кораво момче. Родителите ми, които по това време бяха на морето, също бяха много щастливи. Веднага се видяхме и с тях, вълнението беше голямо.

Баща ми ми каза: „Бях сигурен, че ще победиш!“

На въпрос защо в началото на надпреварата той сякаш е бил трудно забележим, Рълев отговори така: „Първите две седмици бяха по-критични за мен, после играта ми се отпуши. Не мога да си обясня защо така се получи, но пък се радвам, защото точно това ме амбицира страшно много и после не дадох задна до последно“.

Дали Рълев е имал слабо място в играта и кое е било то? „В интерес на истината не знам… нямам.. не мога да си спомня да съм издънил някой пост или да съм забавил. Даже обратното – винаги съм наваксвал“, категоричен е Рълев, който добави още, че според него най-голямата изненада на сезона е Мартин.

„В началото не гледах много сериозно на него, знаех, че е ресторантьор, но го забелязах тогава, когато ме победи в една от битките. Тогава определено заслужи уважението ми. Мартин се държеше супер мъжки във всеки един момент, казваше си това, което мисли и съвсем заслужено стигна до финал“.

 

Онова, което най-много е повлияло на Рълев, както вероятно и на всеки друг участник в „Игри на волята“, това е липсата на добра храна и хигиена.

„Гладът със сигурност е нещото, което е най-кофти там. Но аз знаех къде влизам, че ще има глад, мизерия, липса на хигиена. Но и знаех, също така, че това е период, който трябва да издържиш, това е.

От началото имах стратегия да играя с жените, защото си мислех, че с тях мога да направя много интересна игра. Получи се добра комбинация с Виолета и то до края на играта, както се видя.

Колкото до най-големия конкурент в играта на Рълев – Момчил, става ясно и от думите на победителя – и двамата не умеят да губят.

„С Момчил не умеем да губим. Много се радвам, че играх играта именно срещу него, защото той ме караше аз да бъда по-добър. Съревнованието помежду ни беше много сладко, беше нещо наше. Много ми беше мило. Караше ме да се развивам. Успях и във финала да надделея.

Нямаше как Гала да не попита Иван Рълев за това в какви отношения е с Денислава, с която в един момент се видя, че се случва нещо повече от обикновено съревнование в играта. Двамата имаха кратка авантюра, а дали тя продължава и в реалния живот, разбираме от самия Рълев.

„Дени е страхотен човек, но просто осъзнахме, че не сме един за друг. Но си запазихме чисто приятелските отношения, големи хора сме.

 

В момента съм сам, нямам нужда от партньор до себе си, просто съм изключително фокусиран в работата си. Един ден искам да имам здраво семейство, но засега съм фокусиран в бизнеса и работата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шеф Петров смаза журито в Мастър шеф и се изказа със силни думи за Осман
Next: Стана ясно от какво си е отишъл съпругът на Деси Стоянова и къде е бил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.