Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
  • Новини

Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
agagnengeksho.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За великденската трапеза избрахме основните 4 продукта – килограм агнешко месо, козунак, яйца и салата. Ако ги купим от Русе ще ни струват около 43 лева. Затова се отправихме на пазар в Гюргево. Пътуването ни отне около 15 минути.

Как в Румъния се оказа с 25% по-евтино, и то при положение, че минималната заплата там е с над 65% по-висока, отколкото в България?

С разхлабването на ковид мерките на фермерския пазар все по-често се чува българска реч. Сънародниците ни купуват най-вече агнешко месо, защото е 5-6 лева по-евтино, отколкото в България. Но има и друга съществена разлика.

Минималната работна заплата в Румъния от началото на годината е 515 евро, докато у нас е 710 лева. Тоест на пазара най-важното правило е с какви доходи купуваме стоката.

В месарницата на Мариано за Великден румънците купуват половин или цяло агне. Българите са по-скромни.

“Режа им по два-три килограма. Но купуват и свински ребра, джолани”, споделя Мариано.

“Българите купуват, защото виждат, че месото ни е прясно, не е замразено. Цената е висока, но всичко се вдига – бензин, ток и никой не ни пита. И ние в Румъния не живеем добре с тези цени”, допълва Доримеа.

И въпреки това храната в Румъния е с 25% по-евтина, отколкото у нас.

 

“На сметка е. Пазарувам от тук всички продукти, включително и агнешкото, което е 14-16 лева за килограм и е натурално, и е по-вкусно, отколкото от веригите. Салати, краставици, всичко е по-евтино”, добави Росен Генчев.

На зеленчуковия пазар сергиите са подредени като в аптека. Килограм краставици е един лев и 58 стотинки, доматите са почти 5 лева, лукът 40 стотинки, а репичките и марулята 60. Така пролетната салата в Румъния излиза под 8 лева. Едрите яйца са по 24 стотинки, а най-скъпият козунак с плънка орехи и бадеми е 7 лева и 90 стотинки.

И въпреки, че търговците в Гюргево признават, че цените им са високи, великденският обяд в Румъния струва около 33 лева. В България обаче за същите продукти плащаме 10 лева повече. Първо избираме зеленчуците за салатата.

 

“Цената е 10 лева. Не е ли много скъпо? Всичко се е повишило с 20%. Клиентите мърморят, купуват в по-малки количества”, коментира Александър Баландин, зеленчукопроизводител.

Много от хората се отказват и от агнешкото месо, като му видят цената. В Русе средно струва 22 лева, съобщава БНТ. Като прибавим яйцата и козунака, сметката за великденската трапеза с продукти от България излиза 43 лева срещу 33 в Румъния.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската
Next: Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.