Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски
  • Новини

Подигравахме им се, че са бедни, а сега пазаруваме от тях – заплатите им по-високи, цените им по-ниски

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
agagnengeksho.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

За великденската трапеза избрахме основните 4 продукта – килограм агнешко месо, козунак, яйца и салата. Ако ги купим от Русе ще ни струват около 43 лева. Затова се отправихме на пазар в Гюргево. Пътуването ни отне около 15 минути.

Как в Румъния се оказа с 25% по-евтино, и то при положение, че минималната заплата там е с над 65% по-висока, отколкото в България?

С разхлабването на ковид мерките на фермерския пазар все по-често се чува българска реч. Сънародниците ни купуват най-вече агнешко месо, защото е 5-6 лева по-евтино, отколкото в България. Но има и друга съществена разлика.

Минималната работна заплата в Румъния от началото на годината е 515 евро, докато у нас е 710 лева. Тоест на пазара най-важното правило е с какви доходи купуваме стоката.

В месарницата на Мариано за Великден румънците купуват половин или цяло агне. Българите са по-скромни.

“Режа им по два-три килограма. Но купуват и свински ребра, джолани”, споделя Мариано.

“Българите купуват, защото виждат, че месото ни е прясно, не е замразено. Цената е висока, но всичко се вдига – бензин, ток и никой не ни пита. И ние в Румъния не живеем добре с тези цени”, допълва Доримеа.

И въпреки това храната в Румъния е с 25% по-евтина, отколкото у нас.

 

“На сметка е. Пазарувам от тук всички продукти, включително и агнешкото, което е 14-16 лева за килограм и е натурално, и е по-вкусно, отколкото от веригите. Салати, краставици, всичко е по-евтино”, добави Росен Генчев.

На зеленчуковия пазар сергиите са подредени като в аптека. Килограм краставици е един лев и 58 стотинки, доматите са почти 5 лева, лукът 40 стотинки, а репичките и марулята 60. Така пролетната салата в Румъния излиза под 8 лева. Едрите яйца са по 24 стотинки, а най-скъпият козунак с плънка орехи и бадеми е 7 лева и 90 стотинки.

И въпреки, че търговците в Гюргево признават, че цените им са високи, великденският обяд в Румъния струва около 33 лева. В България обаче за същите продукти плащаме 10 лева повече. Първо избираме зеленчуците за салатата.

 

“Цената е 10 лева. Не е ли много скъпо? Всичко се е повишило с 20%. Клиентите мърморят, купуват в по-малки количества”, коментира Александър Баландин, зеленчукопроизводител.

Много от хората се отказват и от агнешкото месо, като му видят цената. В Русе средно струва 22 лева, съобщава БНТ. Като прибавим яйцата и козунака, сметката за великденската трапеза с продукти от България излиза 43 лева срещу 33 в Румъния.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: На южната ни граница е нещо страшно, изпращат конни полицейски ескадрони и войската
Next: Родители искат забрана за продажбата на енергийни напитки на деца

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.