Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Под един покрив с вампири! Кои растения ви смучат енергията и кои ви помагат
  • Новини

Под един покрив с вампири! Кои растения ви смучат енергията и кои ви помагат

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
sdtdfyfthfghfgh.png

За растенията любовта на човека е толкова важна, колкото навременното поливане и качествената почва. Те ще ви дадат повече грижа, която им давате всеки ден.

Растенията пречистват въздуха и отнемат отрицателната енергия, която се натрупва в помещенията през деня.

Аурата на растенията е много сложна. Колкото повече съвпада с вашата аура, толкова повече съчувствие ще почувствате за някои растения.

Правилно избраните растения ще подобрят не само енергията на къщата, но и духовното и физическото ви благосъстояние.

Днес ще ви запознаем с растенията, които трябва да се садят повече, и растения, които трябва да се избягват.

Растителна мощ

ВАМПИРСКИ РАСТЕНИЯ

Бръшлян

Както и други алпийски растения, бръшлянът привлича различни заболявания в къщата, генерира кавги. Не е желателно да се пази дори в офисите. Бръшлянът има мъжка енергия и практически оцеляват мъжете от къщата, в която се намира.

 

Монстера

Пазете се от това растение! Не поставяйте “чудовището” в спалните и детските стаи. Ако къщата има деца или възрастни хора, монстерата ще започне активно да се “храни” с тяхната енергия. В къщата е по-добре да не се пази.

 

Дифенбахия

Силно не е подходяща за малки стаи. Тя отнема енергията безразборно – както положителна, така и отрицателна. Тя ще бъде полезна в просторни стаи, където ще се превърне в добър пречиствател на въздуха.

 

Бегония

Вампирско растение , но полезен вампир. Ако гости  ви посетят, поставете една, или две саксии с това елегантно цвете на южния прозорец. Бегонията отнема цялата енергия – както положителна, така и отрицателна и след известно време ще ви върне добрата си роля.

 

Орхидея

Да, да, точно така! Така обичаните орхидеи могат да изпомпят цялата енергия от жителите на къщата. Те са особено опасни за нерешителни, слабоумни хора. Най-силният ефект от орхидеята се вижда през нощта и часовете на зазоряване.

 

ПОЛЕЗНИ РАСТЕНИЯ

Здравец

Ярките и силни  храсти здравец ви предпазват от уроки , магии и проклятия, отнемат енергията на злобата и завистта. Ако вие или вашите близки сте измъчвани от кошмари и тревожност, оставяйте здравеца върху перваза на прозореца на спалнята. Той ще създаде уютна и приятна атмосфера.

 

Азалия

Енергията на това растение разсейва клюките, егоизма и дребнавостта, ще ви помогне да постигнете личен успех . Азалията влияе благоприятно  върху гостоприемни, добродушни хора, ще даде жизнерадост и здраве.

 

Фикус

Ако трябва да се придвижите нагоре по стълбата на кариерата, но ограниченията не я допускат, вземете поне един фикус. Енергията на фикуса насърчава развитието на организационните способности, интуицията и помага да се вземат правилните решения, като се вземат предвид последиците.

 

Хлорофитум

Незаменимо растение за кухня с печка. Никакъв абсорбатор няма да ви помогне толкова ефективно, колкото ще направят 3-4 големи екземпляра хлорофитум. Хлорофитумът ще подкрепи вашата дейност и ще ви даде весело настроение.

 

Драцена

Това растение ще запази в къщата благоволение и топлина. Драцената ще засили вашия оптимизъм, ще увеличи позитивната енергия и ще подобри качеството на живот. Най-силно е растение, отглеждано със собствените ръце от малки резници.

 

Това е списъкът с приятели и врагове. Сигурна съм, че ще откриете за себе си едно! Не забравяйте да съобщите на роднините си за незаменимите домашни помощници и винаги да сте в хармония със себе си и света около вас.

Continue Reading

Previous: Возят внучето на Илияна Йотова в бебешка количка за 5 бона
Next: Маги Джанаварова стана майка – честито! Ето какво красиво име избра за бебчето

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.