Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пожарът в Германия, при който загина семейство от Пловдивско с две малки деца, е бил умишлен
  • Новини

Пожарът в Германия, при който загина семейство от Пловдивско с две малки деца, е бил умишлен

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
dafsbfdsbfgbghnhmhj.png

Умишлен палеж е причината за пожара, при който загинаха четирима български граждани от турски произход от едно семейство в град Солинген, Германия, предаде турската телевизия СиЕнЕн-Тюрк.

При пожара, избухнал вчера в четириетажната жилищна сграда, загинаха две деца, майка им и баща им. Съобщено бе, че загиналите са български граждани от турски произход.

Загиналите са семейството на футболиста от ФК „Гигант Съединение“ Здравко Жилов. Това са брат му Кънчо, съпругата му Катя и двете им деца – 3-годишната Галия и 6-месечната Емилия. Започната е вече дарителска кампания от кмета на Костиево за сумата от 18 000 евро, необходими са транспортиране на телата на починалите, за да бъдат погребани. Допълнително са поставени дарителски кутии, в които всеки, който желае, може да остави колкото прецени, така че да подпомогне родителите на Катя и Кънчо. Те ще са разположени в кметстото на селото, три от магазините, касата на Easy pay и читалището.

Парите трябва да бъдат събрани до края на тази седмица.

Отделно е открита и банкова сметка:

BG25 UBBS 8155 1011 3214 89

BIC код: UBBSBGSF Здравко Жилов

Междувременно и агенция ДПА уточни, че според предварителния доклад на прокуратурата пожарът в жилищния блок в Солинген е причинен от умишлен палеж.

По информация на ДПА пожарът е възникнал на стълбището на старата сграда. Огънят се е разпространил към покрива в рамките на пет минути поради така наречения „коминен ефект“. На стълбището е имало „ясни следи от запалителна течност“. Въз основа на тази констатация се е стигнало до заключението, че пожарът е вследствие на „умишлен палеж“.

Когато пожарната е пристигнала, дървеното стълбище вече било обхванато от пламъци и е бил блокиран пътят за евакуация. Няколко жители са скочили от прозорците в пристъп на паника.

Днес пожарни експерти инспектираха сградата, за да установят причината за пожара.

Генералното консулство на Турция в Дюселдорф днес настоя за разследване и изясняване на естеството на вчерашния пожар във възможно най-кратък срок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Три земетресения удариха Родопите за няколко минути, ето какво се случва
Next: Мистерия с изгонването на Васка от Ергенът: Eто какво скриха продуцентите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.