На 30 ноември Българската православна църква честа паметта на св. Андрей, един от най-уважаваните християнски светци – Андреевден.
На гръцки „Андрей“ означава смел, доблестен, силен.
Затова празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Храбрин, Силен, Дешо, Дешка.
B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.
От Андреевден денят нараства колкото едно просено зърно. Затова на обредната трапеза задължително се слагат жито и варива, които набъбват. Вареното жито се смята за жертвоприношение към предците. Когато се вари жито, жените наричат “Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете
В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Затова е забранено на младите булки да работят. Посещението на мечкар и мечка се смята за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря “да ги погази мечката за здраве”. Мечка и мечкар са сред най-популярните персонажи на кукерски игри и карнавални обичаи.
На Андреевден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата да нарастват и раждат повече деца. На много места се сваряват в общ съд различни зърнени култури, за предпочитане в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади.
Популярен е и обичаят да се хвъря варена царевица “из комина”, предназначена за мечката “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”