Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познавате ли София: Името на кой квартал е определено от Иван Вазов
  • Новини

Познавате ли София: Името на кой квартал е определено от Иван Вазов

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
viadsvndsanvdnfgdfg.png

Днес ще се задълбочим в историята на град София. Ще ви представим откъде идват имената на някои от най-известните софийски квартали. Как Иван Вазов решава спора между хората и дава името на мястото, което сега е квартал на София. И много други интересни истории за имената на кварталите в София, пише Poznanieto.bg.

Кой квартал е наименован от Иван Вазов

Става въпрос за Красно село. Днес квартал на София, но е имало големи спорове около негово име. Смята се, че първият заселник идва на това място от Панагюрище и се казва Димитър Геров. Смята се, че той си е построил първата къща в района.

През 1900 година вече през района на Красно село се проектира да минава трамвайна линия. Вече и населението се увеличило съществено и се формирала териториална единица под формата на квартал. Съответно тя трябвало да има име, но тогава започнали големи спорове между неговите жители. Най-известните предложения били:

Ягодово
Малиново
Градината

Заради многото спорове, хората решили да потърсят авторитет за решаването му. Обърнали се към нашия голям писател Иван Вазов. Причината за това е, че той много често пътувал с трамвай през квартала и много харесвал малките и спретнати къщички, които хората си били построили. Той решил името на мястото да бъде Красно село – начинът по който се бил запечатал в съзнанието му.
Овча купел

Това е едно от имената на софийските квартали, които веднага се набиват на очи. Местната легенда го свързва с голяма земетресение, което го засегнало през 1858 година. Тогава от недрата на земята бликнала вода, която се оказала минерална и това води до заселване на мястото му. А днешното му име се свързва с овчарите, които водели стадата си да пасат на ливадите и да пият от минералната вода, която се смятало, че пазело животните от болести.

А втората част от името – “купел” – се свързва се свързва със съда, с който са кръщавали младенците. Тъй като минералната вода от Овча купел се ползвала и от хората с различни заболявания. Това е и причината да бъде построена през 1914 година обществена баня, а по-късно и болница за рехабилитация.
Надежда

Малко хора знаят, че този квартал е кръстен на най-малката сестра на цар Борис III – Надежда. Хората започнали да се заселват там още в началото на XX век. Първите хора са били работниците от железниците, както и различни видове занаятчии. През 1923 година, Надежда вече прераснала от махала в село, а през 1934 става център на община, която включва Илиянци, Връбница, Обеля и Модерно предградие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха истината за швейцарското правило и как всъщност прецаква пенсионерите
Next: Какво да правим, ако климатикът ни замръзне, съвет от професионалист

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.