Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познати на изчезналите рибари: Нещо мистериозно е обърнало лодката им
  • Новини

Познати на изчезналите рибари: Нещо мистериозно е обърнало лодката им

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
ribiasiraisriasr.png

Издирването на двамата изчезнали рибари в езерото Мандра – Ивелин Тодоров и Петър Петров продължава със сонари, които обследват дъното, съобщава Флагман.бг.

Водолази също се включиха в района, в който са открити мрежите. Подозренията са, че там е станал инцидент и двамата мъже са заплетени в бракониерските такъми. Езерото е дълбоко 5-6 метра и скоро се очаква да има резултат от акцията.

На мястото е Веселин Василев, началник на служба УКОРС към Община Бургас. Той уточни, че дрон е облетял целия район, но следа от Ивелин и Петър няма.

От сайта Искра.бг се позовават на свидетелски разкази, според които един от рибарите е носел неопрен, който се е напълнил с вода, а другият – употребил алкохол и в резултат на шока от студената вода се е стигнало до трагедия с летален край.

Не изпускай тези оферти:

Според свидетели Ивелин и Петър пускали мрежите си на 20-ина метра от брега, перпендикулярно спрямо него. Същото са направили и във фаталната вечер.

„Те са хапнали, почерпили са се, влезли с в Мандра, хвърлили са мрежите и тогава е станало нещо, което е обърнало лодката“, смятат техни познати.

Рибар, който е познавал мъжете, твърди, че няколко пъти ги предупреждавал, че претоварват лодката, в която носили понякога и 400 кг риба. Те обаче не се вслушвали в съветите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наталия тежеше 270 килограма. Отслабна, омъжи се и стана красавица но после се случи най-лошото
Next: Развързаха кесията, пенсионерите ликуват! От НОИ извънредно: Получавате пенсия плюс добавка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.