Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познахте ли го! Залива ни от смях години наред
  • Новини

Познахте ли го! Залива ни от смях години наред

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
sdfhfdhrthtr.png

На снимката ще го познаето трудно, но ви е разсмивал от сърце години наред.

Загадката на Sofia24.bg на 7 септември е свързана с един актьор, който е роден на днешната дата през 1963 година в Бургас.

Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специланост Куклено актьорско майсторство, в класа на проф. А. Илков. Две години преди завършването си той вече е популярен. Това се дължи на участието му в студентското предаване „Ку-ку“. Познахте ли го? Става въпрос за Стефан Рядков.

Веднага след завършването си той е поканен в „Каналето“, където работи с Камен Воденичаров, а след това продължава в „Хъшове“ и в „Шоуто на Слави“. Работи като водещ до 2006 година. Играе в постановки в Сатирата, Сливенския театър, Варненската и Старозагорската опера, като има и роли в киното.

Стефан е несъмнено един от най-добрите български имитатори.

През 2010 години изключителният му талант го отвежда в екипа на „Пълна лудница“ и „Господари на ефира“. Актьорът изключително успешно се преобразява в актуални за деня политици и светски личности.

Знакова остава имитацията му на Евгени Минчев. През 2013 година участва в шоуто „Като две капки вода“, в което бързо печели зрителите с образите на Луис Армстронг и Андреа Бочели.

Continue Reading

Previous: Райчев разкри гениален план на Борисов. Каква е целта
Next: Сега ще ви кажа защо не играх в Мача на Надеждата на Стилиян Петров, обяви Наско Сираков

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
  • Когато леля Стефка си отиде, в къщата остана тишина, която не се побираше в стените. Не беше онази спокойна тишина след дълъг ден, а тежка, лепкава, като да си забравил да си изключиш печката и да чакаш димът да се появи.
  • Съпругът ми остави телефона си на плота и излезе уж за тренировка. Не беше необичайно, правеше го често, сякаш в това имаше някаква демонстративна увереност. Все едно ми казваше без думи: „Нямам какво да крия“. А аз, като глупачка, му вярвах.
  • Служител на авиокомпанията ме попита дали искам да се откажа от мястото си в първа класа, за да може едно дете да седне със семейството си. Не ми хареса мястото, което ми предложиха, затова отказах. Семейството стоеше на крачка зад него, почти залепено за думите му, сякаш те бяха въже, с което можеха да ме изтеглят от креслото ми.
  • Когато Мартин получи повишение, в гласа му имаше онзи метален блясък на победа, който те кара да се усмихнеш, дори да не си сигурен дали искаш да празнуваш. Беше се прибрал по-късно от обичайното, с вратовръзка, разхлабена като примка, и с очи, които не гледаха към мен, а някъде зад рамото ми, сякаш вече беше в друга стая, в друг живот.
  • След раздялата Деница се появи пред вратата ми късно вечерта, с очи, които не гледаха право, и с пръсти, които трепереха около дръжката на чантата ѝ. Не беше дошла да говорим. Беше дошла да търси.
  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • На двадесет и четири станах вдовица с три деца и ръце, които трепереха, когато трябваше да броя стотинките за хляб.
  • Мъжът ми иска да купи скъпа кола за дъщеря си от първия брак. Попитах: „А какво ще стане с таксата за обучение на моя син?“ Той отговори: „Твоят син…“
  • Когато бях на двайсет, един мъж ми писа във Фейсбук и каза, че ми е баща.
  • Дадохме на сина ни нашата хубава голяма къща, когато се ожени.
  • Партньорът ми беше женен и имаше две деца, когато имахме афера и той напусна семейството си. Каза, че бракът му е ужасен и че иска да се раздели с жена си. Говореше тихо, сякаш всяка дума го боли, а после внезапно повишаваше глас, когато споменеше „лъжите у дома“. Аз слушах и вярвах, защото исках да вярвам. В такива моменти човек не мисли за чуждите рани. Мисли за собственото си спасение.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.