Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Едва на 29 г. почина д-р Константин Николов
  • Новини

Поклон! Едва на 29 г. почина д-р Константин Николов

Иван Димитров Пешев септември 10, 2022
konstainstasitasn.jpeg

Д-р Константин Николов почина внезапно от този свят само на 29 години. Той е лекар от Спешна помощ в град Сливен. Тъжната вест съобщи неговия ментор и преподавател д-р Радосвета Стаменкова:

„Напусна ни момчето от снимката, този с микрофона, който ни гледа и от банера „Ние не сме изключение“. Коцето. Д-р Константин Николов от Спешна помощ. Едно от „нашите“ деца от менторската програма за ромски студенти-медици.

С голяма обич и радост глeдах как израстват и стават чудесни хора Коцето и неговите състуденти, как вече са разперили криле, лекуват хората и им помагат със знания и от сърце.

А сега Коцето го няма. Беше само на 29. Разбита съм. Почивай в мир, Коце, да ти е спокойно и светло, няма да бъдеш эабравен“, написа във фейсбук тя.

Не изпускай тези оферти:

Кампанията НИЕ НЕ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИЕ цели да покажае положителни примери сред ромите в България, да представи успели млади роми, които искат да се реализират, работят, учат – ТЕ НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИЕ..

Кампанията е инициирана от десет здравни медиатори, които споделят, че за тях e травмиращо, когато хората ги възприемат през своята негативна представа за ромите.

Източник: plovdiv24

Още скръбни вести:

Още една жертва на тежката катастрофа край Панчарево. 16-годишно момиче, което беше пострадало тежко, е починало днес, съобщиха от УМБАЛ „Св. Анна“ в София. Тя беше хоспитализрана в реанимация на болницата с тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдно-коремна травма, фрактури на бедрени кости и ключица.

По-рано днес стана ясно, че вън от опасност е животът на 18-годишното момче, което също пострада тежко при катастрофата. Това съобщиха от пресцентъра на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където младежът се лекува. Вече няма опасност за живота му. Той е в съзнание, напълно адекватен и контактен, съобщават от болницата.

Тежката катастрофа стана късно през нощта на 6 срещу 7 септември, когато 33-годишен шофьор се вряза челно в автомобил в насрещното движение, след което в тях се удря и трета кола. Мъжът, предизвикал катастрофата, загина на място. Ранени бяха 8 души, повечето младежи и тийнейджъри.

Пробата за алкохол на шофьора, предизвикал тежката катастрофа, е положителна. Резултатите са установили 1.8 промила в кръвта на водача. По последна информация той има 20 акта и 3 фиша за нарушения на пътя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo
Next: Свиреп скандал в ефир между Делян Добрев и Цветанка Ризова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.