Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!
  • Новини

Поклон! Йълдъз от Опасно изкушение потъна в скръб след труса!

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
edddasdejdas.png

Душата на Еда Едже – Йълдъз от „Опасно изкушение“ е срината след земетресението, което отне живота на хиляди хора в Турция.

Тя изрази болката си с пост в Инстаграм.

На него е изобразено турското знаме и жалейка.

Под поста има над 120 хиляди реакции.

32-годишната актриса е една от най-харесваните и обичани дами в Турция и вероятно има познати сред загиналите.


Още за земетресението:

Турция преживява небивало бедствие в историята на страната. Относно мащаба на земетресението – 350 км е дължината на разломните линии, 30 000 кв. метра е засегнатото пространство, 13,5 милиона е населението, което е засегнато. Десет са пострадалите области. Това каза в студиото на „Денят започва“ по БНТ турският посланик у нас Айлин Секизкьок.

„Това са големи области, чиито индустриален и търговски капацитет е много голям. В Газиантеп имаме 3500 души, които са открити мъртви. 5900 сгради са напълно сринати. Над 15 000 са ранените до момента. Боим се, че тези цифри ще нараснат и с тревога очакваме това. Мобилизирахме всичките възможности. Турция е голяма и силна държава, имаме голям и висок капацитет, но времето е крайно неблагоприятно, изключително тежки, зимни условия. Много е голям магнитудът – две последователни земетресения със сила над 7 по Рихтер. Имаме нужда от подкрепа на международната общност“, каза Н. Пр. Айлин Секизкьок – посланик на Турция.

Посланик Секизкьок благодари на българската държава, на българското правителство и на българския народ за искрената подкрепа.

Румен Радев: България е първата страна, която отреагира на бедствието в Турция

„Президентът на България ми се обади в 6:00 часа сутринта и каза, че се мобилизират възможностите, подготвят се военните самолети. Това е първата държава след Азербайджан, която се задейства беше България, което е много важно за нас. Всички спасителни екипи са в Турция. От всички краища на страната получаваме информация в посолството, че се организират кампании. Скърбим много, но съм горда, че съм посланик в една държава, която толкова много обича Турция.

На този етап има нужда от спасителни екипи в градските райони, където има много тежки щети. България е от държавите, които осигури такъв издирвателен и спасителен екип. Пристигат екипи и от други 40 държави.

Българският посланик в Турция Ангел Чолаков в момента е в района на бедствието и лично проследява спасителните операции, добави Айлин Секизкьок.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сеизмологът, който единствен предсказа земетресението в Турция, излезе с нова прогноза!
Next: Мъж направи сравнение: Показа какво може да си купи от Лидл за близо 24 паунда в Англия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.