Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Мир на праха му. Само на 28 години загина български гражданин в Турция
  • Новини

Поклон! Мир на праха му. Само на 28 години загина български гражданин в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
sapghasodkasldasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Стана ясно името на издирвания българин, който е загинал при земетресението в Турция. Той се казва Гьокхан Йозгьок и е на 28 години. Новината бе разкрита от Хюсеин Вантасер, който ръководи дружество за култура и подпомагане на турците от Балканския полуостров.

Йозгьок е намерил смъртта си в Южна Турция – град Искендерун, като е живеел в Адана. Той е бил машинен инженер във фабрика, която е част от холдинга „Демир Челик“.

Информацията бе потвърдена от БТА.

Припомняме, че по-рано от Министерството на външните работи на България бе обявена новината, че е открит мъртъв български гражданин в района, пострадал от земетресението.

Спасителните операции продължават

Над 20 хиляди станаха жертвите в Турция и Сирия след земетресенията. Спасителните операции продължават, откриват се още оцелели.

Акцията на терен е сериозно затруднена от ниските температури в района. Държавите по света продължават да изпраща помощ. В събота от България ще тръгне нова група доброволци, сред които ще има лекари и медици.

Двете държави имат нужда от палатки, одеяла, генератори и отоплителни уреди.

Чудесата в Турция продължават. Български екип доброволци намери оцелели в руините на адското земетресение.

“Българската група е от 27 души, днес очакваме още 20 души да се включат при нас. Нашата група ще стане 50 души”, каза пред bTV ръководителят на групата от български доброволци в Кахраманмараш Георги Влайков.

“Тази нощ пристигна един екип от Швеция с българин, който е водач на куче. Цялата вечер обследвахме няколко сгради, но без успех. Другият екип вчера следобяд намери трима живи човека и предаде информацията, за да се започне акцията по спасяване. Същият екип намери двама живи човека”, разказа Влайков. Той подчерта, че в Кахраманмараш има работеща болница, не знам какъв е нейният капацитет.

“В Кахраманмараш живеят около 600 хил. души. За момента има данни за над 800 съборени сгради, обследвани са 300”, добави Влайков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Владимир Карамазов: Пиша това писмо, защото Вие трябва да знаете истината за Сървайвър
Next: Разбра се причината за убийството на Иван Владимиров-Нелепо е!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.