Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Народният лечител Еньо Миланов почина след тежък инцидент
  • Новини

Поклон! Народният лечител Еньо Миланов почина след тежък инцидент

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
asdgsfdgqwewasdsa.png

Известният народен лечител Еньо Миланов си е отишъл от този свят след инцидент. С неговите билкови рецепти той е имал заряд да изкара поне 100 години, но след падане получил черепно-мозъчна травма, която съкратила земните му дни, пише вестник Ретро.

Години наред Миланов кръстосваше горите и бе научил къде се крият самодивските илачи във Витоша, Рила, Стара планина, Родопите и странджанските гори край Черноморието. Именно на последното място бе открил енергийна зона с вълшебен имел.

Миланов високо ценеше това растение, тъй като, както обясняваше той, действа при онкологични проблеми, антитуморно и регулиращо кръвното налягане, помага дори при диабет.

„Имелът паразитира, измъквайки в себе си жизнените сили на съответното дърво. Брал съм го върху кайсия, праскова, чинар, бреза. Както се закача за дървото, така и в тялото после се закача за тумора и го обезсилва“, обясняваше приживе родният билкар.

„Имелът върши още две хубавини – на тия с ниско кръвно им го качва, а на хипертониците го сваля. Неслучайно го наричат билката на спасението – никое хапче не го може това. Вземат се от топчетата му по 2-3 пъти дневно максимална доза, иначе става отровно“, предупреждаваше лечителят.

Миланов завеща и десетки други полезни рецепти. „Доста ми се оплакват, че ги е стегнала желязната каска на главата. Ако искате да я свалите, наоколо расте глухарчето, което участва в редица рецепти, които могат да ни отърват от липсата на сили и да изчистят токсините“, съветваше билкарят.

Според него това става много лесно с една проста рецепта – листа и стъбла от глухарче се правят на салата с малко коприва, иглика, лимон. Успоредно трябва да се приема чай от червен кантарион и отвара от кисел трън и пелин. При желание салатата от глухарче може да се смеси с настърган морков и други листни зеленчуци, както и детелина.

При диабет той препоръчваше: вземат се 10 г стрък седефче, 20 г бял имел, 30 г царевична коса, 30 г листа от боровинка, 40 г плодчета от шипка, 30 г бобови шушулки и 20 г сминдух. Смесват се и от сместа се вземат 1-2 лъжици, които се слагат в 500 мл вода.

Билките се варят не повече от 5 минутки, а когато отварата изстине, се прецежда и се пие от нея три пъти за 24 часа, преди хранене. Рецептата на народния лечител за болно сърце, помогнала на стотици, е: смесват се равни части от очеболец, листа от мащерка, блатен тъжник и маточина.

Смесват се и две лъжици от тях се кипват в 500 мл вода. Пием от отварата само веднъж на ден, пак преди хранене. При упорита кашлица Миланов съветваше да си правим запарка от розови листенца. Две лъжици изсушени листа от роза се заливат с половин литър вряла вода. След като се прецеди, течността се разделя на три части и се изпиват сутрин, на обяд и вечерта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предвиждат апокалипсис за много фирми и служители след вдигането на минималната заплата на 933 лева
Next: Юруш към морето и планината: Обявиха апетитни намаления за

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.