Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон! Народният лечител Еньо Миланов почина след тежък инцидент
  • Новини

Поклон! Народният лечител Еньо Миланов почина след тежък инцидент

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
asdgsfdgqwewasdsa.png

Известният народен лечител Еньо Миланов си е отишъл от този свят след инцидент. С неговите билкови рецепти той е имал заряд да изкара поне 100 години, но след падане получил черепно-мозъчна травма, която съкратила земните му дни, пише вестник Ретро.

Години наред Миланов кръстосваше горите и бе научил къде се крият самодивските илачи във Витоша, Рила, Стара планина, Родопите и странджанските гори край Черноморието. Именно на последното място бе открил енергийна зона с вълшебен имел.

Миланов високо ценеше това растение, тъй като, както обясняваше той, действа при онкологични проблеми, антитуморно и регулиращо кръвното налягане, помага дори при диабет.

„Имелът паразитира, измъквайки в себе си жизнените сили на съответното дърво. Брал съм го върху кайсия, праскова, чинар, бреза. Както се закача за дървото, така и в тялото после се закача за тумора и го обезсилва“, обясняваше приживе родният билкар.

„Имелът върши още две хубавини – на тия с ниско кръвно им го качва, а на хипертониците го сваля. Неслучайно го наричат билката на спасението – никое хапче не го може това. Вземат се от топчетата му по 2-3 пъти дневно максимална доза, иначе става отровно“, предупреждаваше лечителят.

Миланов завеща и десетки други полезни рецепти. „Доста ми се оплакват, че ги е стегнала желязната каска на главата. Ако искате да я свалите, наоколо расте глухарчето, което участва в редица рецепти, които могат да ни отърват от липсата на сили и да изчистят токсините“, съветваше билкарят.

Според него това става много лесно с една проста рецепта – листа и стъбла от глухарче се правят на салата с малко коприва, иглика, лимон. Успоредно трябва да се приема чай от червен кантарион и отвара от кисел трън и пелин. При желание салатата от глухарче може да се смеси с настърган морков и други листни зеленчуци, както и детелина.

При диабет той препоръчваше: вземат се 10 г стрък седефче, 20 г бял имел, 30 г царевична коса, 30 г листа от боровинка, 40 г плодчета от шипка, 30 г бобови шушулки и 20 г сминдух. Смесват се и от сместа се вземат 1-2 лъжици, които се слагат в 500 мл вода.

Билките се варят не повече от 5 минутки, а когато отварата изстине, се прецежда и се пие от нея три пъти за 24 часа, преди хранене. Рецептата на народния лечител за болно сърце, помогнала на стотици, е: смесват се равни части от очеболец, листа от мащерка, блатен тъжник и маточина.

Смесват се и две лъжици от тях се кипват в 500 мл вода. Пием от отварата само веднъж на ден, пак преди хранене. При упорита кашлица Миланов съветваше да си правим запарка от розови листенца. Две лъжици изсушени листа от роза се заливат с половин литър вряла вода. След като се прецеди, течността се разделя на три части и се изпиват сутрин, на обяд и вечерта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предвиждат апокалипсис за много фирми и служители след вдигането на минималната заплата на 933 лева
Next: Юруш към морето и планината: Обявиха апетитни намаления за

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.