Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!
  • Новини

ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvsdfvfdhfdjghj.png

Загубихме голяма българка.

На 57-годишна възраст след тежко боледуване си отиде известната арфистка и оперна певица Илиана Селимска, съобщи тъжната вест БНР.

 

Повече от 30 години Илиана Селимска е солист в Симфоничния оркестър на БНР. Тя е сред най-обичаните и търсени изпълнители на арфа, като има съвместни участия с най-големите съвременни български и чуждестранни оркестри.

 

Участвала е в турнета в Европа, в Южна Корея, Бахрейн, Дубай и остров Мартиника.

 

Илиана Селимска се дипломира се в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по арфа на проф. Малина Христова и оперно пеене в класа на доц. Лиляна Жабленска. Впоследствие се усъвършенства в майсторкия клас по арфа на проф. Клаудия Антонели и по оперно пеене в класовете на Райна Кабаиванска и Гена Димитрова.

 

Работила е за чуждестранните звукозаписни компании SIF 309, Sud Ovest records и Fame“s, с които записва филмова музика на композитори като Енио Мориконе, Ханс Цимер, Патрик Дойл.

 

Член е на оркестъра към майсторските класове по дирижиране в академия „Киджана“ в Сиена, Италия, под ръководството на диригентите Джанлуиджи Джелмети и Юрий Аронович.

 

Редовно участва и в оперните продукции и концерти на международния фестивал Opera Оpen на сцената на Античния театър в Пловдив с имена като Хосе Кура и Александрина Пендачанска.

 

През 2019 г. участва в концерт по повод 40-годишнината от създаването на Съюза на жените от Съвета на Европа с произведения на френските композитори Жермен Тайфер и Енриет Рение. За първи път в България изпълнява „Северен триптих“ на Олег Галахов. Впоследствие записва тези произведения за фонда на Българското национално радио.

 

Многократно участва в международните музикални фестивали „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Аполония“, „Mузикален фестивал Толедо“ и др.

 

Делила е сцената с изпълнители като Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Соня Йончева, Никола Гюзелев, Андреа Бочели, Сара Брайтман, Юрий Башмет, Сара Чанг, Борис Белкин, Светлин Русев, Людмил Ангелов.

 

Илиана Селимска е дъщеря на известния оперен певец Асен Селимски и пианистката Белина Селимска. Съпруга е на актьора Племен Манасиев, пише standartnews.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

The post ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА! appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Обявиха откога купуваме ток на свободния пазар
Next: Стоичков потъна в траур: Почивай в мир, приятелю! Без време си отиде една истинска легенда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.