Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Почина Марио Станчев
  • Новини

Поклон: Почина Марио Станчев

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
trgfdgfhtdrhtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Починал е джаз пианистът Марио Станчев, съобщи журналистката Албена Безовска – бивш дългогодишен пиар на „Банско джаз фест“, на чиято сцена той концертира в златните години на фестивала. Съболезнования под новината изказаха редица негови колеги музиканти – Веселин Веселинов-Еко, Любомир Денев, Пламен Джуров и др.

Роден в София през 1948 г., Марио е син на популярния в бохемските среди пианист Тинко Станчев и французойката Мишлин. Самият той започва да свири на пиано 5-годишен, а импровизацията открива в юношеските си години, когато и започва да учи в Музикалното училище. На 22 става част от „Симеон Щерев квартет“, но поради неблагонадежност и донос от негов колега не го пускат да пътува в чужбина за гастролите на състава. Не му позволяват да свири дори в Москва.

През 1980 г. той бяга от България. Качва се на самолет на Air France с паспорт на френски журналист, като преди това се е дегизирал да прилича на него. Бягството урежда майка му, с която междувременно баща му е разведен и се е върнала във Франция. Историята припомня големият познавач и историк на българския джаз Владимир Гаджев.

През следващите години Марио Станчев успява да свири с известни имена в джаза във Франция и в Ню Йорк, прави кариера на преподавател, ръководител на джазови формации, композитор и изпълнител. Дизи Гилеспи, Чет Бейкър, Рон Картър, Джон Скофийлд, Майкъл Брекър, Туутс Тилеманс, Лоран Блументал, Лионел Мартен са сред легендите, с които е излизал на една сцена.

Марио Станчев се връща в София с триумфален концерт в зала 3 на НДК през 1990 г. Тогава за пръв път посещава и гроба на своя баща. Следва спад на интереса към него и джаза, но след 2000 г. отново започват гостувания – на „Аполония“, „Банско джаз фест“. В последните години той редовно свири в България, прави и показни уроци в училищата, на които е възпитаник – Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Записва албума Autumn Leaves in Sofia (2014) заедно с Христо Йоцов – барабани, и Димитър Карамфилов – контрабас. Пак тях кани и за последния си проект Monk & More, посветен на Телониъс Мънк и представен на живо в София през зимата на 2020 г. През януари т.г. този състав, известен под името New Bulgarian Trio, концертира в Лионската опера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Може ли съседът, без разрешение на етажната собственост, да си санира апартамента?
Next: Отровиха кучето на Мая Манолова

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.