Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България
  • Новини

Поклон: Стоичков потъна в скръб преди идването на Карл Люис в България

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
zdhsgfdhghfghfghfg.png

Верен на патриотизма си Христо Стоичков днес отбеляза Денят на Независимостта на България.

Той написа пост във Фейсбук, с който изразява непримиримия си дух:

„В живота си винаги съм се гордял и радвал, че съм независим! Тази дума ме прави свободен! Днес България празнува своята независимост! Денят, в който никой повече няма да насилствено да ни кара какво да правим и какво да мислим! Празнувайте, българи! Ние сме горд и независим народ!“

 

Изсипаха се поздравления:

„Един голям българин е казал Дела трябват а не думи

Ти си такъв човек. Ицо, жив и здрав бъди и всички от цялото семейство най вече внучката честит празник“

„Честит празник! Но в момента май сме независими на книга, други държат конците. Хубав ден“

„Честит празник на всички ни . За съжаление Ице, ние сме ужасно зависими, дори привидно сме и свободен Народ“

Въпреки силните думи обаче Стоичков тези дни преживя голяма болка.

България и той се раздели с неговият голям приятел издателят Тошо Тошев.

Стоичков не пропусна да отбележи това във Фейсбук.

„Българската журналистика е създала велики имена!

Един от тях е Тошо Тошев! Почивай в мир, Тошо!

И при теб, и днес вестник Труд е този, който винаги ще уважавам“, написа той.

 

На 23 септември България ще отбележи един грандиозен момент.

У нас пристига носителят на девет златни олимпийски медала Карл Люис.

Най-бързият човек на планетата е е обявен за Спортист на века от Международния олимпийски комитет. Карл подкрепя Пробега на мира още от самото му начало през 1987 година.
Той е първият носител на наградата „Почетен факлоносец на мира“, целяща да
насърчава хората, които влагат безкористно талантите и енергията си в служба на
каузата на мира и в други прояви на силен дух, състрадание и доброта, които
помагат за превръщането на нашия свят в единен дом на мир и хармония.

Люис пристига по покана на Община Пазарджик, организацията Пробег на мира.

Заедно със Стойчков ще открият приказно място в Пазарджик.

Стоичков също е посланик на Пробега на мира за Европа.

Мястото е „Градината на света“.

 

Идеята е градината да носи посланието за мир.

Там двамата ще запалят „Вечен пламък на мира“.

Дори при буря пламъкът ще гори ярко всеки ден, през всички сезони и във вечността.

„Вечният пламък на мира“ е истинско инженерно чудо – постаментът е
оборудван с най-съвременни технологии, които му позволяват да остане запален
дори при най-лошо време.

„Вечният пламък на мира“ е разположен между две
специално обособени цветни градини, посветени съответно на Карл Люис и на
Христо Стоичков.

Всяка година на 21 септември светът отбелязва Деня на мира, обявен от Общото
събрание на ООН за ден в подкрепа на идеалите на всеобщия мир. Това е денят, в
който започва Седмицата на мира в България.
Призивът на ООН, съдържащ се в резолюция на ООН А/RES/36/67, кани публични
институции, училища, медии и организации с идеална цел да празнуват
Международния ден на мира на ООН всеки 21-ви септември.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се случва със Сашко от Перник почти 1 година след като изчезна и обедини България
Next: Слави Трифонов обяви сензационна новина и изненада всички с това си решение

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.