Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!
  • Новини

Покъртително! Откриха припаднало 9-годишно момченце, държано под ключ цяла година – такава мизерия не сте виждали!

Иван Димитров Пешев януари 24, 2023
hsdhsdgfdh.png

Покъртителна картина предизвика съчувствието на хиляди в социалните мрежи. Новината за деветгодишно момче, което беше намерено припаднало в зарит с боклуци апартамент в северозападната турска провинция Бурса, развълнува и разгневи потребителите на социалните мрежи.

Детето е било заключено в него почти година, съобщава информационна агенция Демирорен (ИАД).

„Ноктите на момчето достигнали 4 см, а косата му е много дълга. Той дори уринирал и се е изхождал вътре в стаята от месеци“, зави слисаният служител по сигурността, който го намерил.

На вратата на апартамента е имало залепено предупреждение: „Не влизай вътре! Или ще подам жалба за изнасилване в съда!“

Не изпускай тези оферти:

Момчето, чието име е Джем, е хоспитализирано за профилактични прегледи и лечение. Състоянието му е стабилно, но е изключително отслабнал, до степен на анорексия. Малкото момче, което е високо 138 см, сега тежи 17 кг.

Според полицията апартаментът, където е намерен Джем, е бил нает от леля му Камуран А. Но тъй като лелята не е плащала наема в продължение на една година, наемодателят сезирал съда.

С разрешение на съда служителите по сигурността са влезли в къщата, като разбили вратата и били шокирани от гледката на тонове боклук. Най-големият шок обаче е бил, когато открили момченцето вътре, свито на кълбо в един ъгъл, в безсъзнание и сред непоносима смрад.

Камуран А. обвини сестра си, майката на Джем, Ясемин А., че отказала да гледа и изоставила сина си.

Ясемин А., която веднага дошла от южната провинция Анталия в Бурса, каза, че по-голямата ѝ сестра е психически болна и е отвлякла момчето.

„Разведох се и се преместих в Анталия, за да работя. Майка ми се грижеше за Джем. Тя почина преди три години и сестра ми стана негов настойник”, каза майката и добави: „Тя криеше сина ми от мен. Заради пандемията не можах да отида в Бурса две години, за да го потърся.“

Камуран А. е задържана с обвинението „изтезание на дете“, а 15-годишната ѝ дъщеря е поставена под социална закрила.

Проф. Д-р. Йозкан от клиниката, където се грижат за намереното дете, заяви, че момчето не е ходило на училище и е напълно неграмотно. Общото му състояние е умерено добро. Джем Мухамет А. дори е казал пред лекарите: „Щастлив съм, че съм тук“.

Главният лекар на болницата проф.д-р Йълдърай Ганг допълни, че след дългото недохранване, връщането към нормален режим ще става постепенно. На момчето се дава лека храна, да да може организмът да свикне с храненето.

Джем е поставен под социална закрила.

Динчер Йълмаз, магазинер в близък супермаркет, съобщи пред медиите: „Тъй като бяхме съседи с жената, ние я виждахме да влиза и излиза само вечер. Никога не съм я виждал да влиза сутринта. Идваше и си отиваше вечер. Често носеше две или три пазарски торби. Понякога пазаруваше от мен.“ Била е особена, но добре облечена жена.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 25 години, а вече с 22 деца-Ето как се справя многодетното семейство!
Next: Майка с последната молба преди смъртта си изненада сина си. За съжаление, много хора чакат за едно и също!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.