„Избирателната активност не е толкова тревожна, колкото изглежда. Отново влязохме в тази парадигма да търсим виновни.
Има един проблем и той е, че 2/3 от българите не се чувстват политически представени, затова не са отишли да гласуват. Вторият проблем е защо започват да се търсят извинения между партиите отново да не чуят гласа на избирателите.“
Това мнение изрази в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР Любомир Стефанов, политолог, преподавател в Нов български университет.
Измества се разговорът за отговорността, който е централен в политическото представителство, смята политологът. По думите му „политиците в България не се държат като такива“.
Не изпускай тези оферти:
„Не виждаме именно онова, заради което избираме политиците си – тип лидерско поведение. Няма водачи, които да застанат. Да, има много вождове. Очевидно индианците все по-малко стават и затова не гласуваме, но го няма този разговор след изборите какво се случва.
Гражданите не отидоха да гласуват, защото не чуха разговора след изборите кой с кого ще се хване под ръка и таз работа – управлението на държавата, ще я свърши. Не защото му харесва, а защото така се прави. Политиците не ги избираме да се харесват, това не е някакво ново шоу, риалити. Политиците обичат така да го разглеждат.“
„Почват да говорят как вдигаме барикади, копаем траншеи, червени линии, нови, чертаем. Напълнихме речника с отграничения и разграничания. Някакъв трибализъм се вихри на много първично, примитивно ниво“, допълни Любомир Стефанов.
Според Стефанов разговорът за оставките в БСП е „странен и неуместен“ и е вътрешен въпрос за партията.
„По същия начин може да се запитаме защо Кирил Петков и Асен Василев не подават оставки, тъй като партията им губи четвърт от гласовете от предходните избори. Или куп други партии, които си свиват резултата. Само „Възраждане“ го увеличава.
ПП отвлече всяка една от темите, с които БСП се хвалеше, че е свършила нещо, отбеляза в анализа си политологът. По думите му БСП не е успяла „да се обясни“, тъй като не е била субект, а „притурка към ПП в предишното управление“.
Две са тенденциите за съставяне на кабинет. Едната е коалиция между ГЕРБ, ДПС и други партии, или коалиция на партиите на промяната.
Съставянето на кабинет с четворна коалиция е невъзможна, тъй като този модел не работи, смята математикът от БАН проф. Николай Витанов. По думите му ДПС и „Възраждане“ трудно ще влязат директно в правителство, а единственият вариант е да се направи кабинет с мандата на ГЕРБ.
„Най-устойчивият вариант е служебното правителство, то е отместената тенджера. Ако тръгне да се образува редовно правителство, означава да сложите тенджерата на котлона, който е много силен. В тенджерата не може да има коалиция от една или две партии, а от поне 3. С 3 съставки в манджата пак няма да стане, защото интересите са различни. Имаме две тенденции, които се борят и едната трябва да победи“, смята проф. Витанов.
Ако не се направи кабинет с първата по-големина политическа партия, по-вероятно е да се състави с третия мандат, а не с втория на „Продължаваме промяната. Според политолога Стойчо Стойчев част от партиите, които влизат в 48-ото Народно събрание целенасочено искат еднолично управление на Румен Радев, а не съставяне на редовен кабинет.
„Бившето управляващо мнозинство, което издигна този президент, избра си го, имаше периоди на драми, но в момента работи за неговото еднолично управление в условията на липсващ парламентарен контрол. Ще гласуват и ще му остават един бюджет, той да си го реализира“, анализира Стойчев.
Прогнозите на политолога не изключват и нов предсрочен вот.