Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Политолог обясни защо Кирил и Асен не подават оставка след изборите
  • Новини

Политолог обясни защо Кирил и Асен не подават оставка след изборите

Иван Димитров Пешев октомври 4, 2022
svasovasvasvaskv.jpeg

„Избирателната активност не е толкова тревожна, колкото изглежда. Отново влязохме в тази парадигма да търсим виновни.

Има един проблем и той е, че 2/3 от българите не се чувстват политически представени, затова не са отишли да гласуват. Вторият проблем е защо започват да се търсят извинения между партиите отново да не чуят гласа на избирателите.“

Това мнение изрази в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР Любомир Стефанов, политолог, преподавател в Нов български университет.

Измества се разговорът за отговорността, който е централен в политическото представителство, смята политологът. По думите му „политиците в България не се държат като такива“.

Не изпускай тези оферти:

„Не виждаме именно онова, заради което избираме политиците си – тип лидерско поведение. Няма водачи, които да застанат. Да, има много вождове. Очевидно индианците все по-малко стават и затова не гласуваме, но го няма този разговор след изборите какво се случва.

Гражданите не отидоха да гласуват, защото не чуха разговора след изборите кой с кого ще се хване под ръка и таз работа – управлението на държавата, ще я свърши. Не защото му харесва, а защото така се прави. Политиците не ги избираме да се харесват, това не е някакво ново шоу, риалити. Политиците обичат така да го разглеждат.“

„Почват да говорят как вдигаме барикади, копаем траншеи, червени линии, нови, чертаем. Напълнихме речника с отграничения и разграничания. Някакъв трибализъм се вихри на много първично, примитивно ниво“, допълни Любомир Стефанов.

Според Стефанов разговорът за оставките в БСП е „странен и неуместен“ и е вътрешен въпрос за партията.

„По същия начин може да се запитаме защо Кирил Петков и Асен Василев не подават оставки, тъй като партията им губи четвърт от гласовете от предходните избори. Или куп други партии, които си свиват резултата. Само „Възраждане“ го увеличава.

ПП отвлече всяка една от темите, с които БСП се хвалеше, че е свършила нещо, отбеляза в анализа си политологът. По думите му БСП не е успяла „да се обясни“, тъй като не е била субект, а „притурка към ПП в предишното управление“.

Две са тенденциите за съставяне на кабинет. Едната е коалиция между ГЕРБ, ДПС и други партии, или коалиция на партиите на промяната.

Съставянето на кабинет с четворна коалиция е невъзможна, тъй като този модел не работи, смята математикът от БАН проф. Николай Витанов. По думите му ДПС и „Възраждане“ трудно ще влязат директно в правителство, а единственият вариант е да се направи кабинет с мандата на ГЕРБ.

„Най-устойчивият вариант е служебното правителство, то е отместената тенджера. Ако тръгне да се образува редовно правителство, означава да сложите тенджерата на котлона, който е много силен. В тенджерата не може да има коалиция от една или две партии, а от поне 3. С 3 съставки в манджата пак няма да стане, защото интересите са различни. Имаме две тенденции, които се борят и едната трябва да победи“, смята проф. Витанов.

Ако не се направи кабинет с първата по-големина политическа партия, по-вероятно е да се състави с третия мандат, а не с втория на „Продължаваме промяната. Според политолога Стойчо Стойчев част от партиите, които влизат в 48-ото Народно събрание целенасочено искат еднолично управление на Румен Радев, а не съставяне на редовен кабинет.

„Бившето управляващо мнозинство, което издигна този президент, избра си го, имаше периоди на драми, но в момента работи за неговото еднолично управление в условията на липсващ парламентарен контрол. Ще гласуват и ще му остават един бюджет, той да си го реализира“, анализира Стойчев.

Прогнозите на политолога не изключват и нов предсрочен вот.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънреднo! Изсипват се милиарди в България, Европейската комисия одобри голяма програма
Next: Добра новина! Огромен скок на пенсиите! Ето за кого се отнася

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.