Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицайката Симона ще съди министъра, уронил бил престижа й
  • Новини

Полицайката Симона ще съди министъра, уронил бил престижа й

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
polciaisciascaiscs.jpg

Полицайката Симона Радева, близка на убиеца Георги Семерджиев, може да даде на съд вътрешния министър Иван Демерджиев за думите му, че „тя трудно можела да бъде наречена полицай” и че „поведението й било несъвместимо със заеманата от нея длъжност“.

Вътрешният министър не е изчакал да приключи започналата от Инспектората и „Вътрешна сигурност“ проверка срещу нея, за да й прави професионални квалификации.

Още повече, че дирекция „Вътрешна сигурност“ не се е произнесла за контактите на полицайката с криминално проявения Георги Семерджиев.

„Демерджиев би трябвало да знае като адвокат, че не бива да се произнася, докато институциите не си свършат работа“, обръщат внимание юристите.

Не изпускай тези оферти:

Именно за прибързаното му говорене Радева може да му заведе дело в Административния съд и впоследствие да го спечели. Такова намерение тя е заявила засега спрямо медиите, които вдигнаха завесата на нейния личен живот, пише Лупа бг.

Със заповед на директора на СДВР от 8 юли срещу нея е образувано дисциплинарно производство и е отстранена от работа за 2 месеца. То е на основание налични данни за нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в няколко точки в кодекс, утвърден със заповед на министъра.

Симона Радева е оказала помощ на Георги Семерджиев, като е участвала в подсигуряването на стълба, с която той да се прибере в дома си. Това стана ясно по време на заседанието на Софийския градски съд, който постанови постоянен арест за Георги Семерджиев.

Доказателствата бяха съобщени в съдебната зала от прокуратурата.

„Надявам се в най-скоро време истината да излезне наяве! След което всички да си сърбате попарата от написаното по мой адрес, без дори да сте запознати и да сте видяли нещо с очите си!

Както и тези със заплахите към мен за живота и здравето ми, ще си понесете последствията!“, написа Симона Радева в своя Facebook профил.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мъж се самоуби със скок от мост на бул. Цар Борис III
Next: Политическа бомба! Кирил Петков точно свикна с второто място и греда! Кошмарът му се сбъдва пред очите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.