Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай стъписа всички в Стани богат, ето какво се случи
  • Новини

Полицай стъписа всички в Стани богат, ето какво се случи

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
casdvdfkbvkfdbkgfkbgf.png

Участник стъписа всички в днешния епизод на „Стани богат“.

Граничен полицай показа знания в шоуто, а отговорът му на един от въпросите за солидна сума остави без думи водещ и зрители.

Блестящата си игра Никифор Петров от Свищов започна, след като премина като бърз влак през малка гара на първите пет въпроса и стигна леко до първата сигурна сума.

За 1000 лева той бе попитан: „В коя двойка първата боя е по-силна от втората в белота“? – Каро, купа, Спатия, каро, Каро, спатия, Купа, пика.

Тук Никифор не бе особено затруднен и вярно маркира третата възможност.

Последва въпрос номер 7: „Колко кръга на ада са описани в „Божествена комедия“ на Данте“?, с опци 3, 5, 7, 9, и след като участникът се сети за деветте кръга на ада, продължи напред.

Петров заключи сумата от 2000 лева, а въпросът за нея беше: „С коя популярна фраза се свързва крал Луи XV, в чийто образ влезе Джони Деп в последния си филм? – Аз съм Кралят слънце, След мен и потоп, Като няма, да ядат пасти, На война като на война.

Никифор поиска „50: 50“ и след като компютърът остави първите две възможности, правилно отбеляза, че Аз съм Кралят слънце се отнася за Луи XIV и фиксира След мен и потоп.

За 3000 лева той бе попитан от Ники Кънчев: „Кой български футболен треньор води два различни отбора в груповата фаза на Шампионската лига“? – Димитър Пенев, Георги Василев, Георги Дерменджиев Станимир Стоилов.

Това сякаш изглеждаше мечтан въпрос за Никифор, който изключи Пената, Василев и Дерменджиев, и след като отбеляза, че от българските отбори само Левски и Лудогорец са играли в най-комерсиалния турнир, маркира вярно Станимир Стоилов.

Полицаят припомни също, че в Шампионска лига Мъри е водил Левски и казахстанския Астана.

Въпросът за 5000 лева беше: „Пътят на кои завоеватели към Европа е спрян временно след поражение от т.нар. Овнешка битка през 1223 г.?“ – Арабите, Османците, Монголите и Викингите.

Последва изчерпателен отговор на Никифор, като от неговите думи стана ясно, че е на „ти“ и с историята:

„Тази битка се провежда на територията на Азиатския континент, на ръба на Европа, и е единственото поражение или едно от малките поражения на монголците, което претърпяват по времето на управлението на Чингис хан.
Волжките българи ги спират и това е много интересно действие от тяхна страна, тъй като, за да се присмеят или да унижат противника, заменят всеки пленен воин за един овен и оттам тази битка получава името си. Отговорът е С – Монголите“.

Въодушевен от това, което чу, Ники Кънчев нямаше какво да добави, освен да призове публиката за силни ръкопляскания, но пък даде да се разбере, че и той е запознат с тази историческа драма, след като обяви, че четири хиляди монголски войни са били разменени срещу четири хиляди овни.

За съжаление впечатляващата изява на Никифор приключи при въпроса за 10 000 лева: „Коя музикална легенда пише книга за апостол Павел и издава запис, в който чете целия Нов завет“?- Боб Дилън, Джони Кеш, Мик Джагър и Боно.

Играчът не знаеше отговора и се обади на Иван Иванов от Свищов, но той не успя да помогне. Тогава Никифор привика от публиката на сцената бащата на Иван – Димитър Иванов, с който са колеги от 20 години и всеки ден са заедно.

Митко обаче също остана безмълвен и това наложи Никифор да вземе решение да се откаже. Вече извън играта по бТВ той посочи Бони, но верният отговор се оказа Кеш.

Така Никифор напусна стола на богатството с 5000 лева, но по-важно е, че остави незабравими впечатления у всички, които го гледаха, пише vihrogon.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вой на сирени в Банкя заради погребан жив човек
Next: Нов изненадващ обрат с времето, зимата се завръща на тази дата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.