Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поли беше застреляна с родителите си, докато се опитваше да избяга от Киев
  • Новини

Поли беше застреляна с родителите си, докато се опитваше да избяга от Киев

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
poliukrainana.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Сърцераздирателна снимка показва украинска ученичка, която беше застреляна, докато се опитваше да избяга от Киев – като 16 деца бяха убити, а други 45 бяха ранени в конфликта между двете държави.

Заместник-кметът на Киев Владимир Бондаренко сподели снимка на малко момиче Полина, за която се смята, че е на около десет или 11 години, убита при опит да избяга от столицата с кола със семейството си.

Тя беше застреляна от руснаците заедно с родителите си, според Би Би Си, докато по-малките й брат и сестра са откарани в болница и се лекуват в интензивно отделение.

Антон Кудрин и съпругата Светлана Западинская загинаха заедно със средната им дъщеря Полина. Голямата им дъщеря София и малкият им син Семьон се борят за живота си, без да знаят, че семейството им е убито, съобщава „Дейли Мейл“.

Г-н Бондаренко каза: „Нейното име беше Полина. Учи в 4-ти клас в училището в Киев. Сутринта на Телиги тя и родителите й бяха застреляни от руската ДРГ. “

Близки на момиченцето споделят, че е обичала да чете книгите на Хари Потър.

Президентът Зеленски каза в телевизионно обръщение днес, че 16 украински деца са били убити и 45 ранени през четирите дни от началото на инвазията.

Днес още сърцераздирателни снимки показаха смъртта на невинно шестгодишно дете, наречено момиченцето с розовата пижама с еднорог, след като нейният жилищен блок в Мариупол беше обстрелван.

По време на опит за спасяването й, обдишвайки момичето, лекар се обърна към фотографа и каза: „Покажете това на Путин- очите на това дете и плачещите лекари“.

Седемгодишната Алиса Хланс беше една от шестте души, загинали при удара на детската й градина в петък, на втория ден от руската инвазия. Снимки от последствията от атаката показват тела, разпръснати около входа, докато персоналът се опитва да избяга с децата.

Главният прокурор Ирина Венедиктова каза, че момиче на 8 е починало в болница в събота след нападението в малкия град Охтирка, на час път с кола от североизточната граница на Украйна.

Шестгодишно момиченце на име София Федко и брат й Иван, който беше само на няколко седмици, загинаха, когато петима членове на същото семейство бяха обстреляни близо до южния град Херсон. В първия ден от конфликта загинаха и майката на децата Ирина и двама баба и дядо на 56 години.

Неизвестно момче беше убито на втория ден от боевете в малкия град Чухуев в Харковска област в Източна Украйна, след като снаряд удари апартаменти.

Повече от 500 000 бежанци, главно жени и деца, бягат от Украйна на Запад. Някои деца са разделени или дори са сираци от началото на инвазията. Опашки до 25 мили се отчитат на границата с Полша и Румъния.

Бруталното отношение, понесено от децата на Украйна, ужаси света, тъй като беше разкрито също, че едно дете с огнестрелни рани е починало на път за болницата, след като линейката му е била обстрелвана от нашествениците.

олицетворява как войната на Путин е насочена към цивилни и продължава да оказва ужасно влияние върху най-младите и най-уязвимите в Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ванга видяла голяма война и Балкански съюз, пророчествата на феномена с шанс за случване през 2022 г.
Next: Маги Халваджиян: Стига крайности за Путин! Направи го, защото се почувства опрян до стената!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.