Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полковник от БНА: Ако Турция ни нападне, запасняците от Елхово ще превземат Истанбул за 12 часа
  • Новини

Полковник от БНА: Ако Турция ни нападне, запасняците от Елхово ще превземат Истанбул за 12 часа

Иван Димитров Пешев юни 2, 2022
elhohaozppapss.jpeg

Ердоган би направил най-великата глупост в живота си, ако реши да разшири държавните граници на Турция до „духовните“.

Това коментира полк. Пенко Джеров, служил 30 години в „триъгълника на смъртта“ – трите поделения в Грудово, Елхово и Звездец.

„Черните полкове в триъгълника бяха готови да разгромят турската армия още тогава. В момента тя е много по-слаба. В момента запасняците от Елхово могат да размажат всяка една натовска армия“ – обясни полковникът пред Ко4.

„Вижте какво става в Северна Сирия. Няколко стотин кюрдски партизани в Африн се подиграват с десетки хиляди турска армия с танкове и самолети. Нашите бойци са много по-добри от кюрдите. Знам го, защото още тогава идваха кюрди при нас да ги готвим. Несравними сме.“- добави Джеров.

Според него, голяма, и не толкова видима слабост на турците, е тяхната страхливост.

„Ние сме я изучавали в академиите. Турците са плашливи войници. Смели са само когато са много и противникът е слаб, но иначе се разбягват. Това го има описано и извън учебниците. Например Вазов го е описал в „Опълченците на шипка“ – „идат като тигри, бягат като овци“. Но не е само там. Ако погледнете втория роман на Вазов – „Нова Земя“, там това отново е описано – турците са смели само като срещу тях е някой смачкан. Окаже ли съпротива, бягат.“ – каза офицерът.

Това е в литературата, а в академиите е изучено много по-подробно. На Шипка 7 хиляди опълченци разбиват 40 хилядна турска армия. „Непревземаемата“ Одринска крепост пада просто, защото я бранят турци, а не например германци, които са силни войници. Не е ясно бихме ли превзели Одрин, ако вътре бяха самите немци. Крепостта е строена от тях, но без да отчитат какви ще са войниците вътре.

„Трите полка от „триъгълника“ бяха достатъчни да направят пробив и да нахлуят в Истанбул за 12 часа.

След това населението на града ще се превърне в заложник и Турция ще трябва да сключи мир. Това беше идеята ни. Ако не сключеше мир, имахме дори план за настъпление в Мала Азия и превземане на Анкара до 10 дни. Всичките планове бяха базирани на реални боеве с турците от миналото, в които е измерена тяхната ефективност като войници. Не е пресилено да се каже, че един българин с лекота побеждава десет турци.“ – обясни военният.

„Не е вярно, че целта на армията ни е била да издържи 3 дни, докато дойдат руснаците от Одеса. Това бяха пропагандни клишета, за да заблуждаваме врага. Целта ни винаги е била да разгромим сами турците и да завземем Истанбул. Точно това ще се случи, ако Ердоган се изправи срещу запасняците от Елхово…“- убеден бе полковникът.

З.Н.

Източник: Петел

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват! Ето какво става с добавките и пенсиите от 1 юли 2022 г.
Next: Учен от НАСА смразяващо: Идва студ, какъвто човечеството не помни! Забравете глобалното затопляне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.