Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Гълъбин Боевски? Съдбата отново го застигна!
  • Новини

Помните ли Гълъбин Боевски? Съдбата отново го застигна!

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
gwqgfdgdsgrher.png

През октомври 2011 г. Гълъбин Боевски бе спипан на летището в Сау Пауло с 9 кг. бело, малко преди да се качи на самолета за Мадрид напът за София. Наркодилърът бил заедно с дъщеря си Сара.

Тогава бразилският съд го осъди на 9 г. и 4 м. затвор, като само две години по-късно – през октомври 2013 г., Боевски се завърна мистериозно у нас.

Компрометиран в очите на обществото, спортистът реши да намери нов житейски пристан и се премести заедно със семейството си в Лисабон. По-късно се появиха и ласкави писания по негов адрес, как е започнал сериозен бизнес в Португалия, купил си е къща и е загърбил позорното минало.

Да, ама не! През 2021 г. той е заловен от португалската полиция с огромно количество кокаин, осъден е и вече излежава присъдата си зад решетките. Влязъл е преди няколко месеца, но така и не става ясно колко време ще лежи този път щангистът.

Негов приятел от спортните среди се ядосва за провала, който Боевски сам си е причинил и припомня, че имаше голям шанс да стане министър на спорта, ако не бе стрелбата, която сина му сътвори в училище. Припомняме, че през 2008 г. Пол Боевски се простреля с газов пистолет в главата. Тази изцепка на хранимайкото сложи край на политическите амбиции на баща му.

Най-любопитен обаче е фактът, че през октомври 2013 г. Боевски кацна на летище София без полицейска охрана, след което необезпокояван от никого си взе такси и се прибра у дома. И това далеч не е първият такъв случай.

Миряна е българка, която от десетилетие живее и работи в Бразилия. От 2005 г. пък работи като преводач-интерпретатор във федералния съд. Фактът, че й е поверен преводът на дела на българи и французи, а от назначаването й на поста до момента няма нито едно българско дело, е достатъчно красноречив.

Всички като Гълъбин Боевски, прибрали се у дома и решили да си извадят свидетелство за съдимост, ще излязат чисти като детска сълза и в него ще бъде вписано „неосъждан“. А причината за това е липса на двустранно споразумение за помощ между България и Бразилия. На практика това означава, че в очите на българските власти Боевски е неосъждан и няма основание за задържането му.

Българи, живеещи в Бразилия отбелязват, че София официално е абдикирала и от двете си задължения, тъй като нито осигурява юридическа грижа за арестуваните там българи и семействата им, нито пък полага грижа да опази страната ни от опасността осъждани индивиди да се разхождат на свобода.

Според информацията, поместена на сайта на МВнР, българското посолство в столицата на Бразилия се състои от трима души – посланик, консул и секретарка, отговарящи за още 6 държави в региона, сред които 40-милионна Колумбия, 30-милионна Венецуела и 30-милионно Перу.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако успеете да намерите камилата на картинката, значи не ви грози Алцхаймер
Next: От 4 септември иде кошмарна за кандидат шофьорите промяна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.