Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли феноменалната Момера, която изцерила Ванга? Ето как лекува днес
  • Новини

Помните ли феноменалната Момера, която изцерила Ванга? Ето как лекува днес

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
efwedgdfgrrrr.png

Дребничка, искрящо белокоса, с удивително сини очи, които благо те галят. Така изглежда 85-годишната днес феноменална Момера Пенчева. Навремето тя е лекувала лично Ванга, която я е викала 5-6 пъти. При една от последните им срещи пророчицата й завещала следното: „Ти не си екстрасенс, ти си лечител, не се отчайвай, продължавай!”

И тя продължава, за изненада на мнозина, чували името й в близкото минало. Помага на конвейер на отчаяни и отписани от медицината хора в дома си на ул. „Княз Борис“ в Стара Загора. Нещо повече, малката жена с огромна дарба вече е поставила Града на липите на световната карта на алтернативната медицина, пише “Телеграф”.

Търпение

В последните месеци пред дома на Момера е истинско библейско стълпотворение от болни, идващи от цял свят. Те обикновено чакат търпеливо за сеанс в дворчето й – малко, ухаещо на здравец. Но понеже понякога опашката е прекалено голяма, та се налага висене с дни.

Опашка нонстоп се вие в двора на легендарната лечителка.

Затова на ъгъла на нейната улица с перпендикулярната „Майор Кавалджиев“ има къща за нощувки, където всеки може да си запази предварително подслон за колкото време пожелае. „Стаите не остават празни“, уверява продавачката в малкото павилионче, където всъщност става и ангажирането на легло. „Момера предварително не записва, даже телефон не е дала на никого. Идваш, ако успееш, влизаш“, обяснява жената.

Къщата за гости, където болните отсядат, когато не успяват да се доредят за сеанс.

Голямата стая

Девет сутринта, сряда (5 юли). В дворчето пред стълбите, водещи към голямата стая, където лечителката провежда сеансите си, са се събрали поне 50 човека. Младо момче нервно пристъпва от крак на крак пред красивата дървена порта. Споделя, че се притеснява дали ще се дореди и дали чудотворницата въобще ще иска да го лекува. „Да видим дали ще ме приеме (капчици пот избиват на челото му). Че, викат – връщала някои. Ако си болен от някои болести, отказвала.“

Оказва се истина – връща бременни жени, хора с паразитни заболявания, злокачествени тумори, епилепсия, шизофрения, след мозъчен инсулт, хора с пейсмейкър на сърцето, диабет, деца под 1 годинка.

Останалите могат да пробват, но подходът към всеки пациент е индивидуален – трябва да те избере. Помага чрез преливане на положителна енергия. Има специална дарба, която изцерява различни болежки. Облекчението може да дойде веднага след посещението, а може и малко след това, разказват хора, които не идват за първи път.

Самата Момера твърди, че са й необходими три сеанса, за да излекува напълно някого. Не се плаща предварително, след посещението, което продължава няколко часа, пациентът оставя 20 лева. Таксата й стои на видно място и в приемната.
Ментиони

„При сеанс от моето тяло се отделят частици, учените ги наричат „ментиони”, които зареждат и освобождават от болката пациента, към когото съм се концентрирала изцяло”, обяснява Момера, която за всеобщо учудване е икономист по образование.

Не е правила сметки на колко хора е помогнала, колко семейства е ощастливила. Миоми, кисти, бучки, брадавици, циреи и всякакви доброкачествени образувания, гастрити, колити, неврити и всякакви възпаления – това са само малка част от болежките, които премахва като с магическа пръчка.

„Помогна на зълва ми да зачене. Години наред не можеше да забременее, посети Момера и има близнаци“, разкрива дама на средна възраст, чакаща ред.
Случаи

Иначе хора през годините описват какви ли не случаи.

„Аз съм ходила при Момера поне 3-4 пъти. Тя обаче вече не приема индивидуално. В голямата стая събира почти всички, които са отишли (понякога връща хора, защото няма място). След като започне сеансът – биоенерготерапия по мое мнение, обръща внимание на всеки поотделно. Много читав и всеотдаен човек е и това всеки път си личи. За оптимални резултати е добре да се направят 3 последователни сеанса. Помагала ми е, определено има свръхестествени способности“, разказва друга нейна пациентка.

Жена на име Ели споделя: „Ходих при нея през лятото на 2012 година. Бях след тежка операция, едва се държах на крака. Тя ми се извини и каза, че не може да ме приеме, защото най-вероятно ще припадна на сеанса.

В това време погледът й бе насочен към мястото, където ме рязаха. Взе да ми задава някакви въпроси, за да ме разсейва вероятно. Почувствах приятно затопляне на оперираното място. Каза на приятеля ми да отиде сам при нея и да носи 2 нови кърпи. Тръгнахме си и мен много ме заболя оперираното място, чак се разплаках.

Прибрахме се, легнах и толкова дълбоко съм заспала, че се събудих чак вечерта. Нямаше болка, чувствах се много по-добре. Приятелят ми отиде на следващия ден при нея, тя взела кърпите и му ги върна на другия ден. Момера му дала инструкции – малката кърпа да я слагам върху операцията, а другата под краката си, за около 20 минути на ден. Много ми помогна! Благодаря й от все сърце!“

„Това, което докторите от цяла България не можаха да оправят при мен за повече от година, тя го оправи за 9 посещения в рамките на 3 месеца. Толкова съм й благодарна на тая жена, че не мога да го опиша“, доверява още една благодарна излекувана.
Незрящото дете

Един от незаличимите спомени на самата Момера е случаят с 8-годишно незрящо дете. „Не знаех какво би трябвало да направя, само по време на сеанса с цялата си душа желаех то да прогледне“, издава жената скенер. На излизане сляпото момче внезапно попитало: „Мамо, защо повдигат тази кола?“. Лечителката чува радостните викове, идващи от двора и разбрала: дарбата й сторила чудо.

Не е тайна, че сред известните й пациенти е всенародната любимка Аня Пенчева: лекувала й очите, които хич не били добре, чистила я от натрупания стрес. Говори се, че между благодарните й пациенти са Марадона, фамилията на емира на Дубай, Филип Киркоров, политици, държавници, шоузвезди. Момера просто мълчи, запитана дали е така. Донякъде я издават снимките в двете й книги.
Дарба

Феноменалните способности се проявяват у Момера точно на рождения й ден – 11 юли, преди повече от 30 години. Десетина дни преди това е загубила любимия си баща, сърцето й се свива от мъка. Габровският предприемач, когото не успяват да пречупят национализацията, концлагерите, гоненията на фамилията му, си отива от този свят ненавършил 79 години.

На помена са все близки и познати хора. Изведнъж Момера вижда през дрехите като на рентген туптящото сърце на мъж на 60-65 години. Картината е тъй жива, с нюанси и цветове, че направо я стряска.

Вечерта споделя с майка си и съпруга си преживяното, но и двамата не й вярват, дори се притесняват да не би да е болна. След няколко месеца при нова случайна среща със същия човек Момера буквално изригва.

Без да я карат и без тя да иска, започва да разказва за заболяването му – базедова болест. Описала съвсем точно симптомите, стадия на заболяването, при кои лекари е ходил, какви лекарства взема. Болният и близките му остават като гръмнати от безпогрешната диагноза и най-вече от надеждата, която им дава Момера.

Това е началото на явлението „Момера“. Тогава тя работи като счетоводител в старозагорския клон на „Мототехника и автосервиз”. От сутрин до вечер при нея започват да се тълпят хора с болките си. И тя със свито сърце, тайно от властите и от шефовете се опитвала да им помогне.
Обяснение

Минава година и сама решава да потърси обяснение за способностите си. Намира го в Института по марксизъм-ленинизъм към Градския комитет на БКП в София. По инициатива на младоците от тогавашния дискусионен клуб „Човек, екология, Космос” я подлагат на пълни изследвания.

Медицинските светила са категорични: психически и физически здрава. Вкарват я в болница и пред изумените погледи на лекари и пациенти Момера прави безпогрешни диагнози, описва в детайли историята на всяко заболяване.

„Съдбата ни е програмирала с 99% даденост и само 1% дарба, но с усърдие, воля, желание и труд всеки от нас може да доразвие тези заложби до 50-60 на сто”, убедена е лечителката. Именно на това се посвещава тя след демократичните промени от 1989 г., когато и у нас падат всички табута върху екстрасензориката и другите все още необясними явления.
Лекува облъчени след Чернобил

Заедно със свои колеги по дарба предприема дълго пътешествие из Европа. Най-дълго се задържат в Русия, където лекари и учени са широко отворени към феномените. По настояване на известния московски хирург акад. Дадвани самата Момера завършва с отличие пълния тригодишен курс за медицинска сестра в Московския медицински институт.

Пишат й само две четворки – по охрана на труда и физкултура. По време на престоя си оттатък Черно море лечителката участва и в груповите лечителни сеанси на проф. Морашев на пострадали от радиацията при аварията в Чернобил. Те се провеждали в Украйна и в Двореца на спорта в руската столица. В тези сеанси участват още редица екстрасенси и бионерготерапевти от Русия и България.

Според очевидци само при Момера има стълпотворение от хора, които искат да изпитат лечебната сила на нейната биоенергия. Някои от тях твърдят, че са изпитали облекчение още в залата.

Плодотворният й престой в Русия е свързан и с два опита за покушение над Момера, но тя не обича да си припомня тези кошмарни мигове. Благодарна е, че е жива и здрава и все още помага на хората.
Семейството й е репресирано от комунистите

Не й харесва да я наричат лечителка, екстрасенс, биоенерготерапевт, пророчица, ясновидка. Предпочита името си – Момера. Не знае какво точно значи, но е старо габровско име. Впрочем тя е от столетен габровски род, а в Стара Загора се омъжва и тук минава животът й. Кръстена е на баба си Момера. Споделя, че е израсла в заможен габровски род, обградена с много любов и внимание.

Баща й бил един от съдружниците в габровския машиностроителен завод „Капитан дядо Никола“, който след 9 септември 1944 г. е национализиран. Харизали го на някакъв чужденец, който го ограбил и съсипал.

Не само фабриката национализирали, но и хубавия им дом, който в ония години бил една от най-красивите и модерни сгради в Габрово. Дали им една нощ да си изнесат покъщнината. Преместили се в скромната къщица на баба хаджи Момера и леля й.

Запечатали и кантората на баща й, в която били спестовните книжки на родителите й и нейната. След време бащата на Момера установил, че парите са били изтеглени без негово разрешение, с непознат подпис и почерк. Самият той бил интерниран и дълги години разкарван от концлагер в концлагер – Белене, Бобов дол, Ножарево, Крушовене.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адът слезе в Европа, вижте къде температурата ще стигне до 48 градуса
Next: Свекърва ми сипва сол в нарязан лимон, а щом научих защо почнах и аз

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.