Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Попитаха производител на млечни продукти защо толкова поскъпна. Отговорът му не е много хубав
  • Новини

Попитаха производител на млечни продукти защо толкова поскъпна. Отговорът му не е много хубав

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
mlekcaskhnashas.jpg

Сиренето и кашкавалът – с рекордно поскъпване за последната година. Средно по борсите цените на млечните продукти са се увеличили с 40-50% от миналия ноември до сега, а до щанда в търговската мрежа ръстът е още по-голям.

Така е магазините вече откриваме кашкавал за над 35 лева килограма, а цените на сиренето достигат 25 лв.

От бранша обясниха, че разходите са изхранване на животните и за преработка на млякото са скочили поне двойно. Млечните продукти са сред храните с най-голямо поскъпване през последната година, потвърждават и от комисията по стоковите борси и тържищата, която следи цените на едро, съобщава Нова телевизия.

“Млечните продукти е групата с най-голям ръст. При кашкавала е около 47 % ръстът на годишна база, при сиренето е 57 % спрямо същия период на м.г., при маслото – 39, при киселото мляко – около 40 %”, обясни Владимир Иванов от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата.

Не изпускай тези оферти:

Всеки разход за производството на литър мляко във фермата на Димитър Зоров във врачанския Балкан върви нагоре през последната година. От изхранването на животните до транспортирането на суровината до мандрите.

“Първо – за да има мляко – трябва да има фуражи. Разходите за тях нараснаха: горивата два пъти, а торовете – между 4 и 7 пъти. От тук нараснаха разходите за изхранване на животните – минимум 100 %”, казва Зоров.

“На ниво ферма: основният разход, който е около 60 % от всички разходи, е разходът за фуражи и изхранването на животните. Те от 2020 г. непрекъснато си повишават цените и продължават да растат”, каза Божидар Иванов от Център за икономически анализи в селското стопанство.

Все по-скъпа става и преработката на млякото, изчисляват от бранша. “Производствените разходи на едно предприятие са се увеличили с около 100 %”, пресмята Зоров. Затова и ръстът в цените на продуктите, които излизат от мандрата му, към пазара – бил неизбежен.

Но с много по-малък размер от този при разходите, изчислява преработвателят.
“При 1.20 лв. цена на сурово мляко – не може да излезе кашкавал от производител – под 18 лв.

Няма как да се случи – за да може този производител да си покрие разходи – дори без печалба! Ако е имитиращ продукт – може да бъде по-евтин, обаче кашкавал, произведен от българско кисело мляко, направен както трябва, производител не може да го произведе под 18 лв./ кг.”, обясни собственикът на мандра Никодим Войнов.

В мандрата също вече усещат недостига на суровина за преработка. Затова и Никодим Войнов не изключва българските млечни продукти сериозно да намалеят на щанда. Което още повече ще вдигне цените им.

Ръстът на разходите във фермите и в мандрите бързо се пренася по веригата. От миналия до този ноември на едро килограм кашкавал е поскъпнал от 12.40 на 17.16 лв.

При сиренето ръстът е от 7.81 – до 11.41лв, а при пакетче масло – за една година цената е скочила от 2.02 лв. до 2.74лв, показват разчетите на комисията по стоковите борси и тържищата.

От комисията, която следи пазара на едро, са далеч по оптимистични и прогнозират нормализиране на цените на сиренето и кашкавала на щанда – до края на годината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дaфинoвия лиcт зa изпълнявa жeлaния: Етo кaквo тpябвa дa нaпpaвиш
Next: Откакто знам това вече не купувам мезета от магазина – просто заливам месото с водка или коняк, чакам 3 дни и готово

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.