Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поредна страшна трагедия с жена, убита от дрогиран и пиян шофьор
  • Новини

Поредна страшна трагедия с жена, убита от дрогиран и пиян шофьор

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
sttasngasngnasngas.jpg

Дрогиран и пиян шофьор предизвика катастрофа с жертва в Плевенско, съобщиха от полицията.

На 4 ноември на пътя между Червен бряг и село Девенци е настъпило пътно произшествие. Около 22:22 часа 33-годишен мъж от село Девенци – водач на кола, при излизане от завой е навлязъл в ляво по посока на движението.

Там е ударил автомобил, управляван от 53-годишен шофьор.

Вследствие на сблъсъка, возещата се на задната седалка – 82-годишна жена, е починала на място. Водачите на двата автомобила са изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества.

Не изпускай тези оферти:

Установило се е, че шофьорът на едната кола е зад волана с над 1.2 промила алкохолна концентрация и след употреба на наркотични вещества – метамфетамин.

Направените проби за наличие на алкохол и наркотични вещества на водача на другата кола са отрицателни.

33-годишният е задържан за срок до 24 часа и по случая се води разследване.


Още криминални новини:

По обвинение на СГП за убийство на майка и дете окончателно е наложено наказание 30 години „лишаване от свобода“ за Викторио Александров, който уби жена си Дарина Министерска и тяхната дъщеря.

На 23.09.2022 г. е постановено Решение № 82 по н. д. № 243/2022 г. на II н.о. на Върховния касационен съд (ВКС), с което е окончателно потвърдено осъждането на подсъдимия Викторио Александров за извършени от него три престъпления, за които му е наложено едно общо наказание 30 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване, съобщавар от СГП.

Обвинителният акт на Софийска градска прокуратура (СГП) е внесен в съда на 18.10.2019 г. Досъдебното производство по случая е образувано по неотложност на 29.10.2018 г., разследването е проведено от СДВР под ръководство и надзор на СГП.

С присъда от 20.01.2021 г. на Софийски градски съд (СГС) подсъдимият е признат за виновен за това, че на 29.10.2018 г., около 14:00 ч. в гр. София, ж. к. „Надежда“ 4, с два изстрела с огнестрелно оръжие умишлено умъртвил 23-годишната Дарина Министерска – престъпление по чл. 115 от НК, за което му е определено наказание 15 години „лишаване от свобода“. Признат е за виновен и за това, че на същата дата, около 22:30 ч. между с. Долни Богров и гр. София, след като е извършил убийството на Министерска, с един изстрел със същото огнестрелно оръжие умишлено умъртвил и Н. А. – негова рождена дъщеря, малолетно лице, на 1-година, което се намира в безпомощно състояние, за което му е определено наказание 20 години „лишаване от свобода“.

Викторио Александров е признат за виновен и за това, че 29.10.2018 г. около 19:30 ч. в гр. София, ж.к. „Надежда“ 6 в таксиметров автомобил принудил шофьора на автомобила П. П. да предаде мобилните си телефони, след което да го закара с автомобила в посока към автомагистрала „Люлин“, а след това и в посока с. Долни Богров, като употребил за това сила – нанесъл му удар в областта на тила с огнестрелното оръжие, както и заплашване – казал му „Ако изпълняваш това, където ти казвам, ще живееш“, държейки през това време дулото на пистолета опрано в шията на П. П. – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, за което му е определено наказание 1 година „лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо наказание, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Присъдата е протестирана от СГП в частта относно наложеното наказание „лишаване от свобода“, като прокурорът е поискал най-тежкото наказание – „доживотен затвор без замяна“.

Присъдата на СГС е изменена от Софийски апелативен съд с решение от 10.12.2021 г., като вместо „лишаване от свобода“ на подсъдимия е наложено наказание „доживотен затвор“.

С решението си ВКС измени присъдата на САС и замени наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, което на основание чл. 24 от НК увеличи на 30 години. Решението на ВКС е окончателно.

СГП незабавно приведе в изпълнение влязлата в сила присъда и към момента осъденият Викторио Александров търпи наложеното му от ВКС наказание.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина
Next: Запомнете тази комбинация – привлича късмета, носи пари и щастие

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.