Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?
  • Без категория

ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?

Иван Димитров Пешев март 24, 2022
joroeboeobec

Поръчител на зверско убийство, изпълнено от бивш офицер на комунистическите служби е финансирал с 35 000 лева Гражданско сдружение БОЕЦ през октомври 2020 г. Освен зверският показен разстрел, на съвестта на въпросния крими елемент тежали множество заплахи за физическа разправа, зверски побои, рекет и изнудване, а също и ощетяване на държавната хазна с десетки милиони левове, ако вярваме на обвинителния акт срещу него. За парите му се говори, че идвали от сделки с руски олигарси, приближени до Путин. Рашките давали да върти парите им срещу солидни протекции пред родните власти.

Наши източници се кълнат, че престъпният бос (чието име се пази в редакцията ни) бил платил тлъстия рушвет на Георги Георгиев под формата на дарение за БОЕЦ. В замяна той поискал “деликатна” услуга – от убиец и криминален тип, арестуван по няколко члена от НК и НПК, да се превърне в борец за демокрация и правов ред, и в жертва на съдебната система.

Връзката между обвиненият за убийство баровец, чиято анонимност умишлено запазваме на този етап, и “Жоро Боеца” станала през близка на сърцето му активистка, въртяща цялата комуникация на НПО-то. Тъй като тя имала близки фискални отношения с криминалния тип, лесно го убедила, че Георги Георгиев е най-правилният човек, който ще изпере имиджа му и за по-малко от година ще го превърне в “българският Навални”. Задачата изисквала БОЕЦ да стартира кампания по оневиняването му, претендирайки, че задържането му е по политически причини и най-вече заради участие в протестите срещу ГЕРБ. Всичко това не струвало и един лев, тъй като минавало под знаменателя на общата пропаганда, но въпреки това 35-те бона били грижливо надиплени в касата на БОЕЦ.

За изпълнението на поръчката били ангажирани солт*шаците на Гошо Боеца – Атанас Чобанов и “половинката” му Димитър Стоянов. Въпреки, че не свършили почти нищо в полза на вип-арестанта, те къщо поискали пет цифрен хонорар, шушукат в журналистическите среди. Враговете им пък се кълнат, че част от кървавите пари били инвестирани в създаването на сайта BIRD.

За да не буди подозрение, парите за фиктивното дарение на БОЕЦ били дадени като заеми на 35 физически лица “среден клас” – бармани и сервитьори, счетоводители, банкови служители, шофьори, охранители и дори две жени, осигуряващи се като домашни помощници. Всеки от тях е трябвало да преведе по плюс минус 1000 лв. по сметката на Жоро от Видин. Тъй като даренията съвпаднали по време с летните протести срещу кабинета “Борисов”, те минали в графата “будна гражданска съвест” и не предизвикали интерес у НАП. Развръзката дошла, когато един от мнимите дарители получил писмо от данъчните да обясни произхода на получен кредит от физическо лице. Притеснен да не “изяде дървото”, човечецът разказал на инспекторите цялата история от А до Я. Жена му работела в една от фирмите на въпросния крими бос (който по онова време търкал наровете в ареста) и получила задача да намери поне един човек, който да направи дорение на БОЕЦ. На следващия ден тя завела мъжа си и той чинно подписал договор за заем, а след месец парафирал втори документ, че си е върнал борча. Несъответствията между доходите и разходите усъмнили данъчните и така чорапът започнал да се разплита, стигайки до истинския дарител на БОЕЦ.

Източник: crimesbg.com

 

Continue Reading

Previous: Путин определил День победы над Украйна: Вижте точната дата
Next: Почерня от полиция! Масов бой и престрелка в центъра на Пловдив

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.