Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поскъпването на нискобюджетните билети за самолет става още и още по-солено – ето ограниченията
  • Новини

Поскъпването на нискобюджетните билети за самолет става още и още по-солено – ето ограниченията

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
cadscdsfvsfdbdfbhgn.png

Наскоро направено проучване от „Телеграф“ разкри, че пътуванията с бюджетни авиокомпании вече не са така изгодни, както преди. Ако искаш да се възползваш от привидно ниските цени, подготви се да полетиш с нищо повече от малка дамска чанта и да се настаняваш където ти кажат. Въпреки това, често се случва дори и тази „бюджетна“ опция да липсва, оставяйки те с единствената възможност – да платиш допълнително за избор на място.

За последните пет години, цената за резервиране на място се е удвоила.

Едно време, да си запазиш седалка ти струваше едва 2-5 евро, докато днес можеш да се наложи да извадиш до 20-25 евро от джоба си за същата услуга.

Както се казва, дяволът се крие в детайлите. Предложение за полет от София до Бари за 15 евро изглежда страхотно, но когато добавиш таксите за място, цената се катери нагоре, и внезапно пътуването струва двойно. Още по-пикантно става, ако искаш да седиш отпред – там цената на комфорта може да те струва още 30 евро.

 

Багажът също добавя своята тежест

Да си натовариш куфара на борда не е безплатно удоволствие. Цената за „комплект“ услуги – куфар, място и приоритет при качването, може да достигне до 21 евро за еднопосочен полет до Бари. Ако си намислиш да скокнеш до Малта, билет без нищо струва 63 евро. Ако ти се приуми към него да добавиш „екстри“, ще се бръкнеш с по още 27 евра на човек и то за всяка посока.

Ако искаш да се разходиш с повече багаж, подготви се да разтвориш широко портфейла

От 50 до около стотина лева струва да добавиш чекиран багаж – най-популярните опции са за 10 и 32 килца. Често има опция да си избереш и едни кръгли 20 килограма. По-гъвкавите опции са за 23 и 26 кила. Но всичкото е с пари. Като сиренето.

Бързото качване – лукс или необходимост?

За някои хора е важно да не си губят времето. Все повече хора се възползват от нещо, което се казва Fast Track. Приоритетно минаване на проверката за сигурност на някои летища. За това удоволствие ще се бръкнеш с още около 10 евра.

На всичкото отгоре, Боинг има проблеми с производството си

Това може да повиши разходите на самолетните компании. И какво ще последва от това? Допълнително поскъпване на билетчетата. ※

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филип Буков бесен на Илиана Раева, отправи тежки обвинения към нея
Next: Рак умори без време Алек Попов. Не искал никой да знае

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.