Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?
  • Новини

Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
elizaskdasodask.png

Преди повече от тридесет години Нейно Величество Елизабет II написа мистериозно ръкописно послание до своите потомци, което може да бъде отворено едва през 2085 г. Кралски експерти и фенове от години гадаят – какво е написал монархът в тази тайна бележка ?

Кралица Елизабет II написа своето „ писмо до бъдещето “ през 1986 г., когато беше отбелязано възстановяването на сградата на кралица Виктория (QVB) в Сидни. Британският монарх отправи посланието си към жителите на Австралия и забрани отварянето му през следващите 100 години.

Писмото се съхранява в затворена част на историческата сграда под купола й. Според слуховете дори най-близките роднини на Елизабет и личният й персонал не са били запознати със съдържанието на съобщението.

Но ръкописът е придружен от инструкции за бъдещия кмет на Сидни: „В подходящ ден, избран от вас през 2085 г., можете да отворите този плик и да предадете моето послание на гражданите на Сидни“, гласи завещанието на починалата преди дни кралица.

Не изпускай тези оферти:

Сградата на кралица Виктория е издигната през 1898 г. от архитект Джордж Макрей в чест на диамантения юбилей от управлението на кралица Виктория. Тази монументална сграда, дълга 190 метра, заема цял блок в Сидни и сега е предадена на модерен търговски център с няколкостотин магазина.

Сграда на кралица Виктория в Сидни

Много анализатори и експерти спорят за съдържанието на писмото на кралицата. Повечето обаче са единодушни в едно – посланието трябва да е много сантиментално и топло, защото Елизабет II е имала силни отношения с Австралия.

Кралицата прави редовни посещения в тази страна през целия си живот, по време на които пътува до различни щати и се среща с местни жители от различни социални слоеве.

Елизабет за първи път посещава Сидни през 1954 г., само две години след коронацията си. Тогава кралицата става първият управляващ монарх, стъпил на австралийска земя

Заслужава да се отбележи, че според титлата си Елизабет II е монарх в Австралия (и в четиринадесет други независими държави) и следователно участва в много държавни церемонии.

 

След смъртта на Елизабет II титлата крал на Австралия е дадена на Чарлз III, който също направи няколко официални посещения в Сидни, включително едно от най-известните си „турнета“ в компанията на принцеса Даяна през 1983 г..

Continue Reading

Previous: След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото
Next: Добре ги подреди! Синът на Блатечки и Диляна Попова засрами семейството си с тези признания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.