Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поставете това на вашата новогодишна трапеза – магнит за пари и късмет в годината на Дракона
  • Новини

Поставете това на вашата новогодишна трапеза – магнит за пари и късмет в годината на Дракона

Иван Димитров Пешев декември 26, 2023
dsrsasfdsvgdfgdgfd.png

Празнуването на Нова година е отговорен въпрос. Стъпка надясно, стъпка наляво и владетелят на следващата година може да се ядоса и тогава няма да имате късмет. За да спечелите Дракона, масата за Нова година трябва да бъде подредена, като се вземат предвид вкусовите предпочитания на митичния звяр.

 

Нека да разберем какво харесва Драконът, повелителят на 2024 година

Какво харесва Драконът

Драконът е хищник, макар и митичен, затова обича месо. Чувствайте се свободни да приготвите свинско за вашата празнична вечеря. Ястията, приготвени от това месо, ще донесат материално благополучие на вашия дом. Печеното говеждо ще ви помогне да се изкачите по кариерната стълбица и ще внесе хармония в семейството.

Драконът също ще хареса риба. Ето защо тази година не трябва да се отказвате от морските продукти. Рибата във всякаква форма на масата ще привлече пари в живота.

Ядките символизират мъдрост и финансово благополучие. Освен това Дракона ги обожава. Поставете ядки на масата, така че парите да влязат в къщата.

Мандарините също могат да поканят богатството в дома ви в годината на Дракона. На масата трябва да има точно осем от тях и да са подредени в кръг или осмоъгълник. Този дизайн олицетворява безкрайността на финансовото благополучие и ще ви помогне да магнетизирате финансите към вас.

Друг продукт, който ще хареса на Дракона, са лютите подправки. Не ги пестете и щедро ги добавете към всички ястия на новогодишната трапеза. Звярът е огнедишащ, така че усилете топлината с черен пипер.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бедно момче бе отхвърлено от богата девойка: 10 години по-късно съдбата ги среща отново
Next: Чудесна Изненада от НОИ! Добавки за 680 хил. пенсионери! Ето кои ще я получат

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.