Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Постъпка на медик възмути жена. Тя: После защо е агресията срещу лекари?
  • Новини

Постъпка на медик възмути жена. Тя: После защо е агресията срещу лекари?

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
medddidaiskdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„После защо е агресията срещу лекари? Нека всеки да си отговори сам“. Така завършва публикацията си жена, която разказва за случай от болница в Кърджали. Поводът за констатацията е спречкване между роднините и лекар.

Жената разказва, че е била на посещение при дядо си в отделението по Кардиология. На тръгване задържали вратата, за да може старецът да влезе вътре. Хюля Ехтиман твърди, че това разгневило служител на болницата, който реагирал остро.

„На тръгване задържахме вратата на отделението за 2 минути, за да не се заключи и дядо ми да не остане отвън. При което излезе един лекар и започна да заплашва дядо ми, че ако не затвори вратата веднага, ще го изпише след 2 минути“, пише Хюля Ехтиман.

Вижте целия разказ на Ехтиман за случая, публикуван без намеса:

„Искам да ви споделя на какво бях свидетел днес в болницата. Потресена съм. Ходихме на свиждане при дядо ми на 8 етаж (Кардиология).

„На тръгване задържахме вратата на отделението за 2 минути, за да не се заключи и дядо ми да не остане отвън. При което излезе един лекар и започна да заплашва дядо ми, че ако не затвори вратата веднага, ще го изпише след 2 минути.

Преди да му отговорим, започна да псува брутално и си тръгна. Останах безмълвна… После защо е агресията срещу лекари? Нека всеки да си отговори сам“.

Ситуацията буди разнопосочни коментари в мрежата. Някои граждани определят постъпката като недупостимо, но за други е важен целият контекст на случая. Хората призовават и за повече разбиране към медиците, изправени пред ежедневен стрес.

Вижте някои от коментарите на кърджалии:

„Този лекар дали е чувал че има Хипократова клетва ? Че той е лекар, за да лекува, а не да стресира и заплашва болните?

Жалко за дипломата, която има. Понеже да имаш човешко отношение, не е нужно дори и да я имаш. Трябва само едно сърце! Не позволявайте такова отношение!“, пише Иван Д.

„Не защитавам агресивната страна в този сюжет, в никакъв случай, но ще защитя всички медицински лица, които живеят всеки ден в стрес, недоспиване. Смачкани от “претенциите” на всеки пациент и близките му. Системата убива кадърността, отдадеността, човещината в тези лекари. Въпреки това те са там – когато и да ни потрябват! Въпреки ужасните условия, въпреки ниското заплащане, въпреки отвратителната селяния“, пише Цветомира Р.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази българка нощува под открито небе, къде са институциите?
Next: В червата ни има 1 кг живи бактерии – нахранете ги! Лекар разкри какво да ядем през деня и какво – вечер за силен имунитет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.