Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потвърдено. Ето кой е отвлеченият милионер Александър Алтънбашев
  • Новини

Потвърдено. Ето кой е отвлеченият милионер Александър Алтънбашев

Иван Димитров Пешев май 24, 2022
altaltanban.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Александър Алтънбашев е името на бизнесмена, който е отвлечен вчера по обяд. Както първи съобщихме днес следобед, млад милионер е бил похитен от апартамента си в идеалния център на София, като полицията предполага, че той е отвлечен за откуп.

Знае се, че мналата година Алтънбашев е реализирал над 6 милиона евро чиста печалба от търговия с криптовалути, заради което направил специално парти в луксозен столичен клуб. Пред приятели пък неотдавна се похвалил, че си е купил имение в Дубай за около 2,5 милиона евро и къща в Халкидики, Гърция за близо 2 милиона евро.

Александър Алтънбашев е в неизвестност от вчера по обяд, смята се, че е отвлечен

Полицията работи по една основна версия- отвличане. Подробности до момента не са известни, но става ясно само, че апаратаментът му в София е бил старателно претърсен, като са задигнати всякакви електронни устройства и флашки с памет.

Алъксандър Алтънбашев е шеф на дружеството „Еста консулнтинг“ ЕООД, на което е собственик на капитала. Той е популярно лице от медии като телевизия “Европа”, “Блумбърг тв” и други, които често го канят да коментира тенденциите на пазара за криптовалути. По образование е икономист, завършил е „Прогонозиране и планиране“ и „Бизнес администрация“ в УНСС. Влиза в бизнеса с крипотовалути през 2012 г., а от 2018 г. се занимава само с него, води и обучителни курсове по трейдърство. Казва, че тази търговия не е по-различна от търговията с акции или суровини, но този пазар има специфики и трябва да се внимава, тъй като има много рискови проекти.

Една от версиите на МВР е, че вероятно хората, които са му посегнали, са имали търговски отношения с него и са искали да сложат ръка на тайните му парични средства. “В последните 3 седмици цената на биткойна се срина драстично – повече от два пъти. Възможно е той да е продал криптовалути на сериозни играчи и те сега да му търсят отговорност защо над половината от парите им са се изпарили”, разсъждава криминалист пред Lupa.bg.

Както вече писахме, с разкриването на престъплението се занимават ченгета от столичното Шесто районно управление, сектор „Издирване” в СДВР и Главна дирекция „Криминална полиция”. Все още обаче официално съобщение няма.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Заведение на легенда на българския футбол е в пламъци! Хвърчат пожарни екипи към мястото
Next: Безмилостен е! Владимир Путин току-що закопа вечния си враг Навални

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.