Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци
  • Новини

Потресаващо! Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ден за украинските бежанци

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
kiralrlalra.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Бежанската тема винаги е щекотлива. Още повече в България, в която стандартът на живот се родее с този на близката до сърцето на Кирил Петков Руанда. Българските пенсионери мизерстват с по около 400 лева пенсия, работещите се чудят откъде да вземат заеми, за да си платят сметките. На държавата й се досвидяха пари за безплатни зъбни протези и повече пари за образование и култура, но когато от Козяк им наредиха, веднага намериха пари за украинските бежанци.

Има програма на правителството, в което се предвиждат по 40 лева на ДЕН за украинските бежанци.

Това са по 1200 лева на месец. Които са мечта за много български пенсионери, работили и плащали данъци тук – за да могат Кирчо и компания да раздават тези пари за нуждите на американските интереси.

Разбира се, че на бежанците трябва да се помогне. Но с разум и мисъл първо за България, а не за американските интереси. Например кой и как проследява дали в България не влизат хора, участвали в „Азов“ и горили живи българи в Донецк? Или участващи в неонацистките организации там? Или такива, които са трафиканти или какво ли още не, знаем доколко Зеленски изтърва положението в държавата си. Как може да се гарантира, че тези хора, които идват тук, не са нацисти?

Другото, което трябва да се разбере от правителството на Кирил Петков е: ПЪРВАТА ГРИЖА ТРЯБВА ДА Е ЗА СОБСТВЕНИЯ ТИ НАРОД! Не може в държава, в която хората мизерстват, да се отделят толкова пари за чужди. Не може! Още повече на фона на очертаващата се сериозна криза.

Нали ЕС налага санкции на Русия? Нали САЩ бяха причината за тази война между Украйна и Русия? Нали Германия и Франция се правят на големи хуманисти. Защо не отпуснат помощи за бежанците? Защото на практика САЩ предизвика войната с малоумните си действия близо до границата на Русия. Сега те да помагат, а не бедните и мизерстващи българи!
Киро си подритва стола и изобщо политическото бъдеще. Вчера се видя каква подкрепа има. И на обяд на Шипка и вечерта в София. Този е политически пътник. Въпросът е кого още ще завлече със себе си и какви вреди ще нанесе на държавата ни!

Призовавам Проектът на Посолството да вземат пари от господарите си за бежанците от Украйна, а не от бедните българи! Или поне да осигурят на всеки пенсионер в България стандартът на живот на един бежанец!

Елена Гунчева

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Слава Севрюкова: Иде гибелна война! Българите да се приберат в родината до 2025 г.
Next: Икономически крах. Курсът не Еврото се срина до рекордно ниски стойности

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.