Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОЧИНА ГЕОРГИ АТАНАСОВ
  • Новини

ПОЧИНА ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
svfdbfgbdfnfgnmhjmj.png

Бившият общински съветник от БСП в Пловдив Георги Атанасов е починал. Тъжната новина съобщи градският лидер на социалистите и народен представител от левицата Иван Петков.

„Сбогом, приятелю! Благодаря ти за всичко!“, написа Петков.

Георги Атанасов беше общински съветник по времето на кмета Иван Чомаков, припомни бившият председател на групата на социалистите от предходни мандати Николай Радев. Двамата са започнали заедно политическата си кариера в Пловдив.

Атанасов е адвокат по професия. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В последните години се премести със семейството си в София.

Редакцията ни изказва съболезнования на близките на Георги Атанасов.

Още скръбни вести:

Популярният фен на ЦСКА – Ивайло Величков-Мъри, е починал внезапно в сряда. Причината за смъртта му е инсулт.

Мъри от „Люлин“, както беше популярен в армейските среди, беше един от лидерите на агитката на „червените“ през 90-те години на ХХ век, пише БЛИЦ.

Погребението на Ивайло Величков ще се проведе на 20 април (събота) от 12:30 часа на Централните софийски гробища.

Вечна му памет!

Още скръбни вести:

66-годишен мъж е загинал след пожар в дома му в Силистра тази сутрин. Това съобщиха от полицията в града.

Сигналът за произшествието е получен днес в 07.45 часа. При пристигането на адреса, в апартамента, намиращ се на третия етаж на жилищен блок по ул.“Добруджа“, огнеборците открили тялото на мъжа, по първоначални данни починал вследствие на задушаване.

Пожарът е локализиран в границите на една стая, нанесени са щети по жилището. Причините за произшествието се изясняват.

Почина бившият баскетболист и известен треньор Илия Станков, съобщиха от Спартак Плевен.

„Илия Станков загуби борбата с коварната болест.

Илия остави сърцето и душата си в зала “Балканстрой”. Не предаде Спартак в добро и лошо. Изключителен играч и невероятен човек. НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВИМ! Почивай в мир.

Поклонението ще бъде в четвъртък (18 април) в Скравена“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България плаче! 28-годишната Йоана загуби битката за живота си
Next: Виктория от Ергенът ще съди БФС, уволнили я защото…

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.