Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Калина Папазян! Ники Кънчев е неутешим
  • Новини

Почина Калина Папазян! Ники Кънчев е неутешим

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
kalinapapzqn.jpg

Водещият Ники Кънчев написа тъжен пост, в който съобщава за неописуемата загуба на свой приятел. Накрая той уточнява, че мъжете също могат да плачат.

Ето какво пише той:

„Калина, Слънцето в живота на моя приятел Един Папазян, е залязло днес. Не е справедливо и не е честно.

Сигурен съм обаче че го е направила много стилно като мексикански Залез.

Не изпускай тези оферти:

Личеше й отдалече, че е класа и е много високо над местните локални преживявания.

Сбогом, Калина! Беше повече от удоволствие да те познавам, без да се виждаме често.

Дръж се, Еди!

Мъжете могат да плачат, аз също сега!“.

Калина Папазян бе дългогодишен банкер. Тя е съпруга на известния спортен журналист Едуард Папазян. Калина издъхна след дълга битка с коварна болест.

Младата жена също бе част от екипа на вестника 24 часа.

Отиде си слънчевата Калина, пишат колегите й. Моето слънце залезе, написа покрусеният Едуард, като пусна снимка на прекрасната си съпруга, щракната в момент на ентусиазъм на футболен мач.

Заради нея ни отвориха легендарния стадион „Ацтека“. Тя откри български треньор, който бе обявен едва ли не за мъртъв в Мексико.

Но преди всичко ни беше приятел. И то истински. Заради това ще липсва на всички в отдел „Спорт“.

Почивай в мир, Калина! Ние ще продължим да пазим скъпите ни спомени с теб. Искрени съболезнования на близките от нас и целия екип на „24 часа“, скърбят журналистите.

Еди и Калина се запознават на 23 януари 2001 г. в мексиканския град Морелия по време на контрола на футболните ни национали. Сключват брак през 2010 г.

Още една скръбна вест на разтресе днес:

Почина доц. Катерина Караиванова, съобщи Софийският университет.

Доц. Караиванова преподаваше в Стопанския факултет на Алма матер, където работи от възстановяването му през 1991 г. Участва в създаването на катедра „Финанси и счетоводство“.

Тя е издъхнала на 21 септември.

Удостоена е с Почетния знак на университета със синя лента заради достиженията ѝ в областта на счетоводството и приноса ѝ към създаването и утвърждаването на счетоводната школа на СУ. Наградена е и с грамота на факултета за активната ѝ преподавателска и творческа дейност.

Доц. Караиванова е един от първите членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители след неговото възстановяване през 1992 г. и има значителен принос в утвърждаването на одиторската професия в България.

Тя е автор на множество публикации, които допринасят за развитието на счетоводната теория у нас, на монографии и учебници, които се използват в обучението по счетоводство в Стопанския факултет.

Академичната общност на Софийския университет губи етичен колега, ерудиран събеседник и вдъхновяващ преподавател, който успяваше със своята енергия и отдаденост да запали любовта към знанието у своите студенти, пишат от университета.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Средната заплата става 1000 евро, 1600 лв ще взима продавачка!
Next: Двама българи загинаха на бойното поле край Херсон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.