Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина младият отец Илия Попов
  • Новини

Почина младият отец Илия Попов

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
iqlqiqpoqvovo.jpg

Снимка Архангел бг, Фейсбук

Ден след Илинден, православието скърби за Отец Илия Попов, който ни напусна днес след операция и продължително боледуване. Той е дългогодишен свещенослужител във варненския храм „Св. Николай Чудотворец“.

Ето съобщението, с което днес новината се разпространи сред вярващите, които се молеха за него повече от месец.

„С мъка в сърцата ви съобщаваме, че днес, 21 юли, в 3.15 ч. сутринта отец Илия е починал. Бог да го прости и да приеме изстрадалата му душа в Своето царство.

В събота, 23 юли, в 9.00 ч. в в храм „Св. Николай Чудотворец“, Варна, ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а погребението ще бъде в 11.00 ч. Ако има промяна, ще съобщим допълнително. Упокой, Господи, Своя раб Илия в селенията на праведните, където няма болка, скръб и въздишка, а вечен покой!“

Отец Илия е роден през 1972 година в град Търговище, припомнят от Варненска митрополия. Завършва висше богословско образование в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Ръкоположен е за дякон на 6 декември 2001 г. в храм „Св. Николай“, а на 10 ноември 2002 г. в храм „Св. прор. Илия“ е въведен в свещенически чин.

В първите години на духовната си дейност той е енорийски свещеник в храм „Успение Богородично“, кв. Галата и храм „Св. вмчк Димитър“, кв. Владиславово във Варна. През изминалите десетилетия е на енорийско служение в храм „Св. Николай“ в град Варна, като през годините обгрижва и енориите в селата Здравец, Славейково и Градинарово.

Раздялата с духовника винаги е болезнена. Въобще смъртта на един духовник е загуба не само за енорията и за съответния храм, а и за цялата Църква.

Отец Илия беше изключителен човек и прекрасен свещенослужител. Той претърпя няколко излкючително тежки операции.

Посрещаше изпитанията с душевен мир и търпение. Не успя да се пребори с тежката болест, но Бог знае кога е най-удобно за Него да откъсне красивите Си цветя от земната градина и да ги постави в небесната градина на Царството Божие.

На 23 юли 2022 г. (събота) от 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще възглави Заупокойната света Литургия в храм „Св. Николай“ в съслужение с духовници от епархията. След което от 11:00 часа ще се извърши Опелото на покойния отец Илия.

Канцеларията на Варненска и Великопреславска света митрополия изказва искрени съболезнования на близките и роднините на отец Илия. Вечна и блажена да бъде паметта му! Бог да го прости и упокои! Амин!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия в Бургас преди минути. Млад мъж се самоуби с изстрел в главата на публично място
Next: Едва на 29 г. почина лекар от ромски произход

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.