Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина оперната прима Катерина Тупарова
  • Новини

Почина оперната прима Катерина Тупарова

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
katerinaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Почина известната оперна и оперетна певица Катерина Тупарова. Тъжната вест съобщиха нейни колеги от Музикалния театър. Тя си отиде след тежко боледуване на 55 години.

Катерина Тупарова е артист-солист и е сред най-изявените певчески гласове в България. Тя е родена в Ракитово и още от ранна детска възраст мечтае да се занимава с опера.

В началното училище, нейният учител Никола Янев успява да развие таланта ѝ и тя поема по пътя на музиката. Започва да учи в Музикалното училище в Пловдив при Иванка Михайлова и след като го завършва, започва работа в оперетата в Пазарджик.

На следващата година я приемат в Музикалната академия в София, в класа по пеене на проф. Елена Киселова и в класа по актьорско майсторство на проф. Павел Герджиков. Дебютът на Катерина Тупарова е във Варненската опера, където се превъплащава в ролята на Доня Фиорила от „Турчинът в Италия“. Още като студентка в трети курс, тя се качва на сцената на Националния музикален театър.

Изиграла е множество централни субретни роли, сред които Щаси от „Царицата на чардаша“, Полина от „Великата неизвестна“, както и ролята на главна героиня в спектаклите на Жул Стайн „Шугар“, Инес в „Островът на мечтите“ и др.

През юли т.г. Катерина Тупарова стана почетен гражданин на Ракитово. Признанието бе гласувано единодушно от Общинския съвет.

Почетното звание и плакетът бяха връчени от председателя на ОбС Нина Димова на дъщерята на изтъкнатата оперетна и оперна певица по време на официалната част на празника на града.

Катерина Тупарова не успя да получи лично наградата, поради недоброто здравословно състояние, в което се намираше. В обръщението, прочетено от дъщеря й Веселина, оперната прима сподели, че Ракитово остава завинаги в сърцето й, с първите стъпки в музиката, с първите представления и първия учител Никола Янев – Чоли.

Колеги на Катерина Тупарова дълбоко скърбят за загубата й.

Композиторът и барабанист Румен Бояджиев-син се прости емоционално и трогателно с оперната прима:

“Моето врабченце отлетя. 15 години съвместен живот, който ме направи това, което съм. 15 години светла, слънчева любов. 15 години грижа за мен, непохватния в живота, отдаден на работата човек.

Така искам пак да те заведа на Мол, да ти купя ретророкличка с миниатюрна чантичка на коланчето, да ти донеса баничка от сладкарница “Пчела”, цветя от цветарницата, в саксия, защото не обичаше откъснати. Да те заведа на вечеря в Хепи и да пием ягодова лимонада. Да учим заедно ролите ти. Да пиша музика за теб. Смехът ти да оглася кафенето на музикалния театър и да се водя по перфектното ти гласче, което слушах в мониторната слушалка, докато ти беше на сцената, а аз долу, на барабаните в оркестрината.

Да стоим гушнати пред огъня в камината на Ракитово. Да се шегуваш с всичките ми недостатъци. После с часове да ме гледаш с огромните си кафяви очи. Домът ни да свети като коледна елха и винаги да имаме гости. Да ти купя ванилови свещи от Пепко и възглавничка, на която пише “I love you”…. Картинките със сърца във месинджър и обичното ти обръщение “Пилееее, къде си бебче?”

Тук съм пиленце. Тук съм. В мрака. А ти в светлината. Сещай се за мен, бебе… Как ще живея без теб! На кого ме оставяш?! Обичам те……”

Поклон пред светлата памет на Катерина Тупарова!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Чорбанов: Децата ни се възхищават на силния с татусите, който има власт и коли. Трябва да спрем да им задаваме този модел
Next: Lidl алармира: Ако сте купили този продукт, върнете го веднага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.