Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина певицата Мария Петрова, която цяла България подкрепяше и обичаше
  • Новини

Почина певицата Мария Петрова, която цяла България подкрепяше и обичаше

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
vevellikdkskds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Музикалната сцена скърби заради тежка загуба. Почина певицата Мария Петрова, която бе по-известна като примата на старата градска песен. Тъжната новина съобщиха от нейното семейство.

„Благодарим ѝ за любовта, грижите и всеотдайността ѝ! Нейния дух, морал и възпитание ще бъдат вечен пример за Нас. Обичаме те и ще ни липсваш безкрайно!“, написаха близките на Мария, предаде Факти.

През 2020 година Мария Петрова отбеляза своя забележителен 80-годишен личен юбилей и 25 години творческа дейност на професионалната сцена.

Към тях трябва да прибавим и нейните 30 години педагогическа дейност в град Ловеч.

Хиляди ловешки деца са научили своите първи житейски уроци именно под вещото ръководство на Мария Петрова в святата и духовна среда на българското училище.

В своята близо 30- годишна професионална дейност като певица Мария Петрова никога не е пропускала възможността да популяризира, утвърждава и възражда старите градски песни и шлагери. Не случайно тя е наричана Примата на старите градски песни и шлагери.

Един неувяхващ жанр, който продължава да вълнува голяма част от българите у нас и по света.

Мария Петрова има издадени седем компактдиска и осем аудиокасети, записала е над 100 песни, повечето от които по неин текст и музика, което още повече говори за нейните високи човешки и професионални качества.

Мария Петрова има редици награди от национални и световни конкурси, форуми, фестивали и др.

Носител е на званието „Почетен приятел на Истанбул“, поради изключително големия успех, който има пред югоизточните ни съседи и изпълненията ѝ както на български, така и на турски език.

Носител е на три златни медала за изпълнения в Москва, Русия. Носител е и на първа категория за изпълнител от Министерството на културата.

А също тя е първият носител на наградата „Ловешки меч“, връчена ѝ през 2002 г.

Поклонението ще е в неделя, 11 юни, от 12 часа в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч, съобщават от общината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж тръгна да ремонтира стационарния телефон в апартамента си, но щом го отвори, намери нещо потресаващо
Next: Откриха древен таен тунел под земята, който преминава през цяла България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.