Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина професор Христо Мермерски! Синът му със сърцераздирателно сбогом
  • Новини

Почина професор Христо Мермерски! Синът му със сърцераздирателно сбогом

Иван Димитров Пешев декември 20, 2022
hrmermerski.png

От този свят си е тръгнал професор Христо Мерменски. Тъжната новина беше съобщена от неговия син Йонко, на стената на неговия Фейсбук профил.

Скъпи Мой Татенце, няма думи, които могат да опишат, колко безкрайно ще ми липсваш. За милионен път Благодаря на Господ затова, че отреди на мен честта да бъда твой син Благодаря ти затова, че си мой безкомпромисен учител, вдъхновител и най-всеотдаен родител.

Скъпи мои приятели, днес избраната от Господ величествена траектория на живота на моето татенце – Професор Христо Минков Мермерски достигна своя край.

Нека пътят на баща ми към светлото му небесно царство бъде озарен със светлина, както бе слънчева и светла днешната сутрин, когато той си тръгна от нашия свят. Ще ми липсва безмерно, но Благодаря на Господ за щедростта към баща ми и животът, който му е дал. Живот пълен с безброй предизвикателства, но с още повече триумфи и най-вече с енергия, за да бъде изживян пълно и докрай.

Не изпускай тези оферти:

Живот на дете родено изтърсак (последно) в семейство на учител в миниатюрното село Ботево с очакванията да се грижи за своите родители, когато те остареят, без перспектива за развитие.

На този изтърсак обаче Господ дава сили и устрем, да ходи пеша 5 километра всеки ден на училище в съседното село Липница, за да завърши начално училище. На същия този изтърсак Господ дава устрем и сили да завърши прогимназия и гимназия в Хайредин.

За да събере финансов ресурс и да следва изтърсакът постъпва във военно училище в Хасково, защото то е единственият безплатен вариант за учене и развитие.

След военното училище траекторията продължава възходящо с успешно кандидатстване и прием в Селскостопанскиата Академия в София.

След завършването си с огромен труд, устрем баща ми преминава през всички фази на развитие в академичната сфера, асистент, доцент и професор. В този период защитава кандидатска и 3 докторски дисертации. Заради успехи, открития и научни разработки изтърсакът от село Ботево успешно специализира в Рим, Лондон, Москва и САЩ.

Преподава като лектор в над 20 държави включително САЩ.

Заради успехите си Христо МЕРМЕСКИ става дипломат във Вашингтон като съветник на посланника в областта на трансфера на технологии. Заради труда и успехите си баща ми става заместник министър на Министерство на Земеделието по трансфера на технологии. С всичката си заетост, устрем и работа моето татенце имаше време и за мен, за да бъде моя опора и учител.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ, ПОКЛОН

Малко българи не знаят името на проф. Мермерски. Той е прочут български агробиолог, имал е участие и в политиката. Известен е със своите книги за целебно и здравословно хранене. Един от най-големите познавачи на народната и природната медицина. Роден е на 24 юли 1934 година в село Ботево, област Враца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новите условия за пенсиониране от следващата година-Таблици
Next: Майка на 4 деца седна да вечеря в пицария – една случайна снимка промени завинаги живота й

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.