На 19 февруари е починала Цветана Джерманова, последната жена, оцеляла от лагерите „Босна“ и „Белене“. Това става ясно от публикация във фейсбук страницата „Софийска платформа“.
Цветана Джерманова е родена през 1928 г. в село Лесковец, Пернишко в семейство на занаятчия.
Като ученичка се увлича от идеите на анархистите, които имат силно влияние в Пернишкия край.
Завършва Пернишката девическа гимназия (1946) и след завършване кандидатства специалност „Агрономство“ в Софийски университет, но вече е дошъл комунистическият режим и не е допусната да продължи образованието само заради липсата на задължителна характеристика от местния комитет на Отечествения фронт.
През 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите, наредена от тоталитарното управление на БКП.
Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник, а през 1949 г. е изпратена в лагера „Ножарево“, Силистренско, а оттам е въдворена в женския лагер „Босна“, намиращ се в едноименното село, Тутраканско.
Там без съд и присъда и изкарва близо две години, като лагеристките са заставени да работят тежка земеделска работа, а някои шият. Впоследствие в лагера е създадена т. нар. черна рота, в която са вкарвани въдворени по политическа линия лагеристки, обвинявани от ръководството на лагера в саботаж.
Лагеристките в „черната рота“ са облечени в дрипи и заставени да живеят в изоставен кокошарник. Дневна дажба е от 250 гр. хляб за закуска, обяд и вечеря и по един черпак помия сварен синап – бурен, с който хранят свинете.
След това, през декември 1951 г. е откарана с група лагеристки в женската част на лагера „Белене“ на остров Щуреца, съседен остров до големия остров Персин, където през 1949 г. е изграден най-големия лагер за политически противници на комунистическия режим.
В женската част на остров Щуреца работата на лагеристките е да отреждат свине и да секат дървета на самия остров. През 1952 г. е освободена от лагера „Белене“.
През 1957 г. завършва Минен техникум – Перник и Икономически техникум – Перник през 1966 г.
През 2011 г. излиза книгата ѝ „Спомени от лагерите“, в които детайлно описва своята съдба, както и режимите в лагерите „Босна“ и женската част на лагера „Белене“. Така тя става единствената лагеристка в България, която оставя спомени за женските лагери по време на комунистическия режим.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: