Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина 104-годишната жена, която направи нещо невероятно и удивително
  • Новини

Почина 104-годишната жена, която направи нещо невероятно и удивително

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
dassfdgbfdwerwersd.png

Почина Дороти Хофнър – 104-годишна жена от Чикаго, която наскоро скочи с парашут и може да постави рекорд за най-възрастния човек, осъществил подобен скок, съобщи БТА.

Близкият ѝ приятел Джо Конант, каза, че тя е била намерена мъртва в понеделник сутринта от персонала на център за възрастни хора в Чикаго. Той добави, че жената вероятно е починала в съня си още в неделя вечерта.

Конант каза, че се е запознал с Хофнър преди няколко години, докато е работел като болногледач в центъра. Дамата имала невероятна енергия и остър ум.

„Тя беше неуморна“, каза Джо Конант. „Не беше човек, който би подремвал следобед или пропусна събитие, вечеря или нещо друго. Тя винаги беше там с цялото си присъствие.“

На 1 октомври Дороти Хофнър направи скок с парашут с помощта на инструктор, заради който може да влезе в Книгата на рекордите на Гинес като най-възрастен парашутист в света. Тя скочи от самолет от 4100 метра в щата Илинойс.

„Възрастта е просто число“, каза 104-годишната жена пред аплодиращата тълпа моменти след кацането си. За първи път скача от самолет, когато е била на почти 100-годишна възраст.

Конант каза, че се подготвя документацията, с която ще може да гарантира, че Световните рекорди на Гинес признаят Хофнър посмъртно като най-възрастния парашутист в света, но се очаква това да отнеме известно време. Настоящият рекорд е поставен през май 2022 г. от 103-годишната Линеа Ингегард Ларсон от Швеция.

Конант уточни, че Хофнър не е скочила с парашут с единствената цел да подобри рекорд. Според него тя толкова много се е насладила на първия си скок, че просто е искала да го направи отново.

Дороти Хофнър е работила като телефонен оператор в продължение на повече от четири десетилетия, след което се е пенсионирала преди около 43 години. Тя не се е омъжвала и не е имала близки членове на семейството.

Възпоменателна служба за Хофнер ще се състои в началото на ноември. „Тя беше скъп приятел, който беше вдъхновение“, добави Конант.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна драма в Стани богат след въпрос за 20 000 лв
Next: Трагедия! Голяма телевизионна звезда почина след алергична реакция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.