По мечтания, но труден път на Харвардските двама братя

След броени дни идва най-българският празник – Денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Народът ни винаги се е стремял да отвори пред децата си дверите на знанието. Затова младите всяка година напират към висшите учебни заведения у нас и по света с надеждата, че доброто образование ще им отвори и желаните възможности в живота.

„Харвардите“ стана нарицателен термин в България за Кирил Петков и Асен Василев, двама от тримата най-силни политици у нас към този момент. Премиерът и неговият вице са завършили различни програми в най-популярния университет в света, намиращ се край Бостън, в щата Масачузетс, САЩ.

„Харвардите“ за българина вече е синоним на цялата политическа формация, основана от Петков и Василев. Доскоро обаче името на този университет означаваше за нашенеца

обетована земя на образованието, достъпна за мултимилионери и гении.

Особено в годините, когато трудно се получаваше виза за Германия, да не говорим за САЩ.

Некоректно е да определим Харвард за най-добрия университет в света, защото в последната класация, макар и субективна, той е на пето място след Масачузетския технологичен, Оксфорд, Станфорд и Кеймбридж. Но определено остава символ на успех и номер 1 сред „събратята“ си от Бръшляновата лига.
Рекламата е огромна – там са завършили 8 американски президенти и 188 милиардери. В Харвард второкурсникът Марк Зукърбърг измисля Фейсбук като забавление между съквартиранти. Там Бил Гейтс пише първата си програма и прекъсва едва във втори курс през 1974 година, за да му бъде връчена диплома по “заслуги“ цели 33 години по-късно.

Има и далеч по-приятни за купон възпитаници на Харвард като актьорите Елизабет Шу, Натали Портман, Мат Деймън или Томи Лий Джоунс.

Харвард е основан като колеж през 1636 година, който съществува и в момента, като обучава бакалаври. С времето се превръща в университет със създаването на още 12 училища, които предлагат магистратура и докторантура по бизнес, медицина, право, политически науки, изкуства, религия, технологии и т.н.

Всъщност,

Асен Василев е 100 процентов „харвардец“

– той е приет там веднага след гимназията в Хасково и минава през всички стъпала, докато Кирил Петков кара направо магистратура.

Приемът е ужасяваща мелачка – успяват около 4,7 процента от кандидатстващите всяка година над 50 000 умници от цял свят. Няма критерий, но за старт пълното отличие от училище е задължително и най-лесното. Средният резултат от изпита по SAT e 1510 от максимален 1600. Така че при 1580 можете да бъде сигурен – ще ви приемат. При ACT (друг тест, използван в американските университети), средният резултат е 34.

Но дори да изкарате добри оценки, това не означава нищо. От Харвард преценяват какъв потенциал имате за развитие, какви лидерски качества притежавате, с какво може да допринесете за академичната общност, какви са интересите ви извън ученето, дори какво е чувството ви за хумор. И когато има резултати на теста плюс съвпадение на търсенето – честито, минавате едно ниво! Още не сте приети в Харвард, защото трябват пари, много пари. Сумата зависи от курса на обучение и специалността, но средно

75 000 долара на година за такса, настаняване и разходи

ще ви оправят. Разбира се, те не са по силите на 99 процента от семействата. Хората в САЩ инвестират в мозъци, затова академичният фонд на университета от над 50 милиарда долара годишно позволява стипендии за около 75 процента от студентите. Част от тях пълни, като са съобразени и с доходите на семейството, не само с резултатите.

Е, тогава вече сте готов да последвате Кирил Петков и Асен Василев. Но не мислете, че 75 процента от състудентите ви ще бъдат с вашия социален статут. Редица движения се оплакват, че 44 процента от студентите в „Харвард“ са деца на вече завършили, на спонсори, преподаватели и служители там. Тоест, наследници на каймака на Америка.

Усилието си заслужава, защото не само ще завържете приятелства с бъдещия световен елит. Диплома от Харвард гарантира на практика 100 процента успех при кандидатстване за работа, и то не каква да е, а например президент на САЩ. Или премиер на България.
Фулбрайт“ е фондация, основана през 1945 година от едноименния конгресмен, за да помага на чуждестранни студенти да учат в САЩ. През годините над 100 българи са се възползвали от нея. Снежана Тенева, консултант по образование в САЩ във фондацията даде интересен поглед пред „Марица“:

Помагаме на талантливи българчета за университети в САЩ, включително Харвард и останалите от Бръшляновата лига. Не само за тестовете, но и за изграждане на образа на успешен кандидат. Попълва се апликация, като особеното е, че се кандидатства успоредно за прием и за стипендия.

Критерий е и отличната диплома, отначало се изпращат оценките от 9., 10. и 11. клас. Подаването на апликациите е в началото на 12. клас. Тази година беше до Коледа, а през март или април се получава отговор за прием. След това се праща академична справка за първия срок, после за цялата година на 12. клас плюс оценките от матурите. На място се носят и дипломите, ако разбира се, сте приет.

Критериите са високи навсякъде в САЩ. Идеята е да се намери съответствие между кандидата и университета. И само там, където се препокрият интересите, се стига до прием. Но зависи и от финансите на университета, от нуждите на кандидата от стипендия. Логично, колкото по-голям е финансовият принос на семейството, толкова е по-голям шансът детето да бъде прието. Затова и всичко е „ЗАВИСИ“, особено когато говорим за Бръшлянова лига.

В някои случаи има и лични интервюта, повечето са препоръчителни. Но специално българчетата искат в най-елитните американски университети, а оттам желаят да ги видят. Интервюта правят вече завършили въпросните университети, които работят по Европа, по България.

Нямам статистика колко българи са в Бръшляновата лига към момента. Новото правителство обаче е успешна реклама на американското образование. Не бива обаче да създаваме илюзия, че всеки завършил Харвард ще стане премиер на България. Но пък децата могат да мечтаят, няма лошо.

Българчетата са уникални, изключително талантливи, бих казал – гениални, и постигат изключителни резултати на тестовете. Няма кой да ти даде за 4 години бакалавър над 300 000 долара, ако не си гениален. Особено децата от математическите гимназии в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе. Великолепни са! Много мислещи и анализиращи и високи постижения на тестовете.

Тенденциите се менят. Преди езиковите гимназии имаха по-високи резултати, но от 10 години насам определено математическите ги бият, включително и при езиковата част от тестове.

Тази година определено виждам ентусиазъм към образованието в Америка, като го отдавам и на Кирил Петков.

Стипендията за САЩ отново е „ЗАВИСИ“. Аз имам тази година талантливо момче, което не само получи пълна стипендия от Колумбийския университет, тоест – нула долара от родителите, но му дадоха и 10 000 долара допълнително за научни изследвания. Момчето завърши варненската природо-математическа гимназия. Така че – случва се и пълна стипендия за елитните университети, но не бих казала, че е често явление. Битката е ожесточена. Тази година имаме прието дете в Йейл, но не с пълна стипендия. Миналата имаше българче в Дартмут с пълна. Сумите са различни, в цитираните случаи говорим за 80-90 хиляди долара.

При бакалавърските степени не може да бъдат кредитирани таксите. Гарантират се от университета понякога суми от 5-7 хиляди долара, т.нар. институционален заем. Но това е капка в морето.

За спонсориране от български фирми поне аз не зная. Има само пълни стипендии от нас – „Фулбрайт“, които са обаче само за докторски и магистърски програми.