Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков
  • Новини

По 200 лева на месец за тези млади българи от 1 октомври, нареди Николай Денков

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
fgdgjghjfghjghj.jpg

И студентите дочакаха някой да се сети за тях. Сега, когато премиер е Николай Денков се обърна внимание и на образованието и подкрепата за него. Академикът е пряко свързан с образованието и неведнъж е казвал, че то е негов приоритет.

Малко преди старта на новата учебна година дойде новината, че студентските стипендии се увеличават от 1 октомври т.г.

От 85 лв. минималната става 120 лв.

За най-добрите студенти са предвидени стипендии от 180 до 200 лв.

Блиц новината бе съобщена по БТВ и Нова

 

Разбира се, условието е да са пълни отличници.

За по-високите стипендии са отделени 6 млн. лв. до края на тази година, а за ремонт на общежития са предвидени 100 млн. лв.

„Парите са налице, очакваме проекти от университетите”, каза премиерът.

Не всички получават тези пари месечно, има изисквания, които трябва да се покрият, за да може учащия да получи стипендия.

Някои от тях са:

Студентите трябва да са приети в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование и образователно-квалификационна степен „магистър“ след висше образование.

Стипендията се отпуска само за периода на обучение за придобиване на една образователно-квалификационна степен “ бакалавър“ и на една образователно- квалификационна степен „магистър“.

Стипендии не се отпускат на тези, които прекъсват или повтарят учебна година или семестър, с изключение на:
– повтарящи поради болест;
– студентки-майки, повтарящи поради бременност, раждане и отглеждане на
дете;
– повтарящи след прекъсване със заверени семестри и положени изпити поради
промяна в учебните планове и програми.

Условно записаните студенти нямат право на стипендия.
Подалите документи с неярно съдържание се лишават от стипендия до края на обучението и дължат връщане на получените суми за стипендии, отпуснати въз основа на документи с невярно съдържание.

Студенти, които са се преместили от една специалност в друга, или от едно учебно заведение в друго, нямат право на стипендия за учебните семестри, които повтарят поради преместването, ако през съответните семестри са получавали стипендия. Това са част от правилата, като всяко учебно заведение има собствени изисквания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на мистерията с Хекимян, знам защо напусна БТВ, обяви журналист
Next: Известен български актьор живее нов живот! Сключи таен брак на 77

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.